Това беше последният път, в който го видях такъв, какъвто го познавах и какъвто ще го помня до сетния си ден. Беше късен следобед, седях на дивана и се опитвах да планувам вечерта си, когато видях нещо черно да прелита пред терасата. В първия момент реших, че ми се е сторило, както често се случва, когато се доверявам на периферното си зрение, но видях черното нещо отново да пада. Не можех и да предположа какво е. Изтичах на пръсти до терасата и го видях. Беше Той. Стоеше и ми се усмихваше отдолу, подхвърляйки черното си яке. В този момент не пеперуди запърхаха из стомаха ми, а по-скоро милиони сапунени мехури пълни с щастие започнаха да се пукат в мен и цялото ми тяло настръхна от вълнение – от шията до върховете на пръстите на краката. Бях толкова превъзбудена, че не помня какво съм казала, нито какво ми е казал той, помня само как се чувствах. Коленете ми станаха по-меки от течен силикон, вестибуларния ми апарат се разбунтува и ми се зави свят, очите ми започнаха да парят, сякаш се ...