Подлудяващите униформи!

Илда излезе от стаята и затръшна вратата след себе си!

- Не блъскай така! Баща ти още спи! - каза майката на Илда.

Тя беше слаба жена със черни дълги коси, които се спускаха плавно надолу.

- Мамо, какво има за закуска днес? - попита Илдето.

- Пържени филийки, мила. Знаеш, че баща ти много ги обича, пък и ти досега не си се оплаквала от закуските ми.

- Няма проблем. И без това днес класната каза, че има да съобщава нещо на целия клас. Много съм любопитна. Какво ли ще каже?

- Хайде, побързай... за да разбереш.

Илда се нахрани, изми си зъбите, целуна майка си за довиждане и тръгна към училището.

Когато влезе в него, тя видя най-добрата си приятелка - Смул, разплакана.

- Защо плачеш, Смул?

- Как да не плача? - отговори тя. - Не разбра ли какво иска да ни каже класната?

- Не можах да разбера. Допитах се и до мама, но и тя нямаше представа. Би ли ми казала кое е толкова лошо, че да ридаеш така силно?

Смул погледна Илда разсеяно... накрая с нервен и бърз глас каза:

- Ще има униформи... тъкмо се приготвих за училище... със най-скъпите и лъскави дрехи, а сега дори няма да мога да ги нося!

Илдето погледна яростно към входа на стаята и извика:

- КАКВО? О, не може да бъде!

- Може и още как! Ще се обличаме като монахини. Дори и обувки ще дават. Какво унижение.

Илда каза:

- Искаш ли да поговорим с класната и да я помолим да се откаже?...

- Няма да се откаже... много я ядосахме миналия път с дъвките.

- Да, права си!

Двете със гузни лица влязоха в училищната им класна стая. Намусени и сърдити до безкрайност, седнаха на чиновете си и започнаха да мислят план.

Изведнъж към тях се приближи момиче със много светла кожа... казваше се Маси. Беше им съученичка.

- Хей, чухте ли добрата новина?

Смул се обърна като светкавица към нея и рече:

- Днес нищо не може да ни зарадва, затова замълчи.

Маси се ядоса и извика:

- Вчера се оплаках на майка си, че ще има униформи. Тя говори с класната учителка и я убеди да няма униформи. Можем да идваме вече с нашите си дрехи!

Смул и Илда се спогледаха и извикаха дружно:

- Хип - Хип - Урааааа!!!