Подлудяващите униформи
Подлудяващите униформи!
Илда излезе от стаята и затръшна вратата след себе си!
- Не блъскай така! Баща ти още спи! - каза майката на Илда.
Тя беше слаба жена със черни дълги коси, които се спускаха плавно надолу.
- Мамо, какво има за закуска днес? - попита Илдето.
- Пържени филийки, мила. Знаеш, че баща ти много ги обича, пък и ти досега не си се оплаквала от закуските ми.
- Няма проблем. И без това днес класната каза, че има да съобщава нещо на целия клас. Много съм любопитна. Какво ли ще каже?
- Хайде, побързай... за да разбереш.
Илда се нахрани, изми си зъбите, целуна майка си за довиждане и тръгна към училището.
Когато влезе в него, тя видя най-добрата си приятелка - Смул, разплакана.
- Защо плачеш, Смул?
- Как да не плача? - отговори тя. - Не разбра ли какво иска да ни каже класната?
- Не можах да разбера. Допитах се и до мама, но и тя нямаше представа. Би ли ми казала кое е толкова лошо, че да ридаеш така силно?
Смул погледна Илда разсеяно... накрая с нервен и бърз глас каза:
- Ще има униформи... тъкмо се приготвих за училище... със най-скъпите и лъскави дрехи, а сега дори няма да мога да ги нося!
Илдето погледна яростно към входа на стаята и извика:
- КАКВО? О, не може да бъде!
- Може и още как! Ще се обличаме като монахини. Дори и обувки ще дават. Какво унижение.
Илда каза:
- Искаш ли да поговорим с класната и да я помолим да се откаже?...
- Няма да се откаже... много я ядосахме миналия път с дъвките.
- Да, права си!
Двете със гузни лица влязоха в училищната им класна стая. Намусени и сърдити до безкрайност, седнаха на чиновете си и започнаха да мислят план.
Изведнъж към тях се приближи момиче със много светла кожа... казваше се Маси. Беше им съученичка.
- Хей, чухте ли добрата новина?
Смул се обърна като светкавица към нея и рече:
- Днес нищо не може да ни зарадва, затова замълчи.
Маси се ядоса и извика:
- Вчера се оплаках на майка си, че ще има униформи. Тя говори с класната учителка и я убеди да няма униформи. Можем да идваме вече с нашите си дрехи!
Смул и Илда се спогледаха и извикаха дружно:
- Хип - Хип - Урааааа!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристиана Кръстанова Всички права запазени
