atanas_dvk (Атанас Коев)
663 1062
22 feb 2006, 0:25

Погледът на циганчето 

  Prosa
1078 0 5
1 мин за четене


                              Погледът на циганчето

   Рядко се случва да излизаме от затворения свят, в който живеем...
Дори в малкото ни общество, където пребиваваме, ние сме като на самотен остров всред океан от емоции.
  Днес отскочихме до амбулаторията за поредната консултация. Не уцелихме времето. Нямаше никой и чистачката ни отпрати да чакаме. Пред селската сладкарница - две люлки. В червената лудо се засилва дрипаво циганче. Качих малкия синковец на жълтата и го залюлях. Погледнах към момиченцето, а то срамежливо сведе очи към земята. Беше спряло да се люлее и ни наблюдаваше с интерес. От нея се носеше характерната циганска миризма.
"Красива е" - помислих си - "Колко ли отдавна не е виждала вода и баня?"
Няма да ви я описвам. Най-обикновено дете. С правилни форми и прекрасни бели зъби.
- Колко много индийци в България! - казах на жена си, смеейки се.
Минах зад люлката на малкия и го засилвах, флиртувах с нежни думи с малката, за да се чувства равна и обичана, и я наблюдавах...
А тя занемяла от вълнение гледаше майката на детето ми и се усмихваше...
Половинката ми изцяло отдаваше вниманието си на синът ни, като му гукаше и го гъдилкаше.
В този триъгълник от погледи ехтеше веселия смях на момченцето ми...
Един ден малката ще има деца...
Надявам се този незбравим миг да остане в съзнанието й.
Представям си как нейните деца ще изпитат майчината любов и закрила, а и надявам се, бащина подкрепа...
Надявам се...

© Атанас Коев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • , ами разказът не е измислен
    всичко е реално
    п.п. както и за котето, и за Вихра, че и за Радой...
  • Защо пък трябваше да е точно циганче?
  • Да много е тъжно да, че има такива деца те нямат право да избират родителите си -Иначе есето отразява реалният и истински живот - поставям шестица, защото е наистина много хубаво
  • Велик е Твореца! Незнайни са замислите и промислите Му...
    Нищо случайно няма!
  • тъжно е, че има деца, лишени от елементарната любов на родителите си...
    да, елементарна, защото е толкова просто да я осъзнеш и толкова лесно да я покажеш на едно създание, което я заслужава...
    а всяко дете заслужава да знае, че е обичано...
    дано обществото ни осъзнае, колко важно е децата ни да са щастливи!
Propuestas
: ??:??