Да ви представя  госпожица Любов  Пандурска. Четиридесет и шест годишна  девственица. Ръст – сто седемдесет и пет сантиметра,тегло – седемдесет и два килограма. Видът ù е на деликатната граница между зрялост  и презрялост, но удивително е съумяла да съхрани все още  тук-там от невинната детска свежест. 

Лицето ù е особено привлекателно. С добре очертани и изразителни устни, с правилни и изящни ноздри. Бадемовидните ù синьо-зелени очи имат тъмни зеници и дълги, естествено подвити мигли. Тенът ù е леко матов.

                               Госпожица Пандурска  не е омъжена. Тя е отчаяна идеалистка. 

Има си  изграден идеал за съвършения мъж, но  такъв не можа да срещне. Въпреки че диенцефално-хипофизарните ù структури,  както и лимбичната ù система са безотказни, амурозната ù мотивация се е спотаила някъде на много тайно място и либидото ù така и си остана недоразвито. Нито един представител на силния пол не можа да докосне сърцето ù, въпреки собственото ù име, което изразява най-възвишено човешко чувство.

                               Тя работи като заместник-началник на  производствен филиал към  фирма, чието седалище е в друг областен град. По професия е инженер и икономист. Има защитени две магистратури и един докторат. Принципна, инициативна, с високо развито чувство за отговорност, но и взискателна. Винаги се старае да бъде много добър ръководител. Въпреки че има началник, тя върши голяма част от неговата работа. Колективът ù е от млади хора, но тя намира общ език със всеки. Малко е суха и педантична, но това се дължи на факта, че е сама и животът ù е лишен от любовни трепети.

                                 Е, има си снежно бяла персийска котка. Казва се Беба и двете са много добри приятелки. Тя  дарява цялата си любов на своята Беба. Госпожица Пандурска живее в апартамента на покойните си родители. Сега тук му е мястото да упомена, че тя си има и своите малки женски тайни. Когато е на двадесет и пет години, завършва един тримесечен курс по шев и кройка. От тогава  Любов Пандурска не притежава и една дреха, шита от шивачи. Целият ù гардероб е от дрехи, закупени от бутици или шити от самата нея. Старае се моделите ù да бъдат уникати. Модният дизайн е нейната голяма тръпка. В началото на лятото замисля една пола. Цяла седмица конструира модела. Решава полата  да е в романтичен стил,  пъстра и грабваща окото като  цветна градина. Подготвя за целта два вида коприна - едноцветна и пъстра, дантела и всичко останало, необходимо  за ушиването ù. Изработва  кройките от хартия, скроява платовете и за три дена полата вече  е готова. Стои ù безупречно. Само че е малко по-широка  в талията, защото леко е поотслабнала. Но не е фатално. Може да се носи и така. Любов си умира от желание да се покаже в утрешния ден с новата  пола. В разгара на лятото е и новата дреха  в съчетание с  едноцветна блуза с фини презрамки и шоколадовия загар на кожата ù от морските бани изглежда фантастично.

                                    В службата я очаква изненада. Появява се внезапно директорът ù, пристигнал от другия град, в който е фирмата. Той е възрастен мъж, висок, слаб и все още носи останки от минал чар. Двамата с госпожица Пандурска разговарят по производствени и организационни въпроси и пият дежурното кафе. На два пъти директорът проявява любопитство и пита къде е началникът. Труден, ама наистина страшно труден въпрос, на който заместникът не може да даде смислен отговор. Може да върти таксито си в работно време, както прави почти всеки ден. Може да е с любовницата си в почивната им база на брега на морето. Може да е на гости на приятели. Има толкова много вероятности. Ама за тия неща не бива да се говори, особено пред директор...

                                                   Най-после визитата приключва. И точно когато госпожица Пандурска най-сърдечно подава нежната си десница за сбогуване, става неочаквано чудо. Новата, прекрасна и неподражаема пола, гордост  за авторката ù и щастие за притежателката ù, внезапно бавно, но неспасяемо се свлича в краката на Любов Пандурска. Тя остава по прашки срещу своя дълбокоуважаван директор. В следващия миг той, напълно сразен и сащисан от внезапно разкритото великолепие на моминските ù  прелести, подчертано от оскъдицата на прашките, се чуди как да реагира. Да се смее ли, или да изказва съболезнования. Но умната и находчива  Пандурска му идва на помощ. Тя светкавично се навежда, вдига полата от земята и я намества на старото ù място. Особено внимава за талията. Там усърдно я прикрепя, опипва старателно и я покрива с блузката си. Продължава да говори на шефа си нещо, нямащо нищо общо със случката. Все едно, че нищо не е било. Все така естествена и мила, тя изпраща до автомобила директора и му маха с ръка за сбогом. После се качва в кабинета си, заключва вратата и започва горчиво да оплаква лошия си късмет и претърпяното фиаско. Осъзнава напълно нелепата ситуация и изгаря от момински срам. Хлипа като малко момиченце и бърше несекващите сълзи от красивите си очи. Но станалото е станало...

                                                      Работният ден е свършил. Любов се нуждае от усамотение, от време за размисъл, а може би и от чаша уиски с лед за ободряване и оправяне на настроението и постигане на душевно равновесие... Тя бърза да се прибере у дома си. Качва се в претъпкания автобус и застава права близо до самата  врата. След три спирки е и нейната. Автобусът спира и тълпата от  желаещи да слязат зад нея като ударна вълна я връхлита. Госпожица Пандурска буквално е пометена и изхвърча през отворената врата. В тоя миг на приземяване тя установява за ужас, че някой е настъпил полата ù и тя отново е по прашки на спирката пред очите на стотици любители на силните усещания. А от полата ù няма и следа.

- Полата ми, полата ми! - сърцераздирателно пищи тя, загубила в тоя злокобен миг и последната капчица от девичия си свян и трескаво оглежда слизащите след нея пътници. Почти обезумяла тя трескаво се надява и очаква някой да ù помогне. Последен слиза един прошарен господин, който стиска в ръка безценната ù пола:

- Ваша ли е полата? Вземете я. Аз ще Ви прикрия, за да я облечете спокойно.

                                                 И  той съблича светлото си сако и го разперва пред нея. Тя, почти безпаметна от негативното вълнение, бърза да  я облече. Полата е здрава и даже съвсем чиста. Нищо ù няма. Все още има зяпачи, които не бързат да се оттеглят, а стоят и любопитно гледат докрай представлението. Мъжът изведнъж галантно я  хваща под ръка и тихо ù казва:

- Позволете ми да Ви изведа от тук. Нека да свием ето в тая глуха пресечка, за да се отървете от излишното любопитство.

                                                   Така при такива екстремни обстоятелства започна тяхното запознанство.  Либидото на Любов Пандурска най-после се разви, защото  амурозната ù мотивация избухна внезапно от шарените дипли на една лятна пола и разцъфна Любовта. Господинът беше като нея стар ерген. Строителен инженер, който наскоро се беше завърнал от една далечна държава, в която е строил жилища и мостове. Казваше се Драгомир Пухчев. Сега Любов вече е Пухчева.          

                                                    Случи се още едно интересно събитие. Само две седмици след посещението на нейния директор, началникът на  филиала беше преместен на друга длъжност, а новият началник се казваше... познайте как. Ами Любов Пандурска. При връчването на заповедта ù директорът каза:

-  Гласувам Ви доверие заради отличните  качества, които показахте, най-вече при последното ми посещение във филиала при Вас...