10 sept 2007, 9:15

Полет с прекършени криле...

  Prosa
1.3K 0 1
1 мин за четене
Отново бягам... а вярвах, че съм намерила пристан, че съм открила мястото, в което сърцето и разума ми ще могат да живеят заедно и в разбирателство. Винаги бягам, бягам от мислите си, от чувствата си, бягам към щастието и уюта. Търся приключения, избягвам препятствията, бягам от самотата, тичам към свободата. Опитвам се да избягам от човека, който съм и да намеря този, който искам да бъда. Бягам от въпросите, които се вихрят безспирно в главата ми, търся отговорите, които може да даде само сърцето ми, но то за жалост не ми говори вече. Или може би за щастие. Бягам от сблъсъка на разума и сърцето, сблъсък винаги така болезнен, двубой, в който никога няма да бъде излъчен победител.
Тичайки се опитвам да оставя след себе си тъгата, която неговата липса ми носи. Напомням си, че има птици, които не са родени да живеят в кафез. Просто перата им са прекалено пъстри, а гласът им - твърде мелодичен. Не са създадени, за да радват само един човек - започват да вехнат и да губят блясъка в очите си. И когато моята птица отлетя, онази част от мен, която осъзнаваше какъв грях извършва опитвайки се да я задържи, беше щастлива и удовлетворена. И все пак в сърцето ми е много по-мрачно и пусто след като цветът в деня ми отлетя. Предполагам, че просто ми липсва...
Затова бягам... без посока, без цел, догонвам останалите, изпреварвам по-бавните, понякога се задъхвам и изоставам, понякога просто спирам. Искам да вярвам, че ще излекувам сърцето си тичайки, позволявайки на насрещният вятър да изсушава сълзите ми.
В прахта, която се вихри в краката ми оставям много неща - несподелени мисли, преглътнати сълзи, обидни думи, самотни нощи, както и простото „Обичам те", което остана да виси във въздуха между нас. Птицата ми разпери криле и отлетя преди думите да достигнат до нея. И може би така е по-добре. Думите нямаше да спрат полета й, нито да я отклонят от целта. А аз не мога да летя. Крилата ми са прекършени. Затова бягам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маца Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Времето ще помогне на крилата ти да се разтворят отново и тогава може би ти ще станеш нечия птичка.Човек винаги обича най-много това,което може да задържи най-малко..Хубава аналогия си направила,поздрави!

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...