Почина известният учен и любител на коняка Матей Луков. Още приживе Луков беше уважаван и цитиран, но след като взе генералното научно решение да лиши академичната общност от присъствието си, той фактически се обезсмърти. Препратките към светлата му личност зачестиха, а почитанието към нетленните му останки доби изумителни размери. Умреше ли много учен човек, така ставаше. Сякаш живите се чувстваха лично виновни, дето своевременно не са овладяли идеалите му, нито са догаждали мислите му.
Колко знаменит учен представляваше Луков беше трудно да се каже, но какъв потребител на коняка беше, това опираше до прости изчисления. Човекът си опъваше петдесетограмка преди лекция, затвърждаваше постъпката си веднага след лекцията, а после по обичай и с наслада засядаше в "Лакомото". В "Лакомото" беше много хубаво. Там сервираха съвсем прилична храна, освен това имаше намаления за преподаватели. Студентите се омитаха щом си изпиеха кафетата, защото бяха без пари. Студентките пооставаха, защото пове ...