Самотно й беше понякога. Когато телефонът звънеше, а на дисплея не пишеше неговото име... Или когато изгаряше от желание да го чуе, но не се осмеляваше сама да му се обади.
Понякога... й беше много тъжно. Нямаше го, бе излезнал навън с приятели, а тя искаше просто да знае, че нещо би могло да ги свърже точно в този момент. Дори нищо да не си казваха, просто за да може да се чувства добре от самата мисъл.
Страх я беше... понякога. Не се познаваха, но в това, което беше опознала не бе видяла нищо лошо... засега. Изпитваше страх за по-нататък, въпреки че беше много смела.
Нещо... понякога... я изгаряше отвътре. Нещо съвсем необяснимо с думи, нещо я дърпаше с все сила към него и тя изпитваше непреодолимо желание да бъде с него точно в този момент и на това място.
Понякога не преставаше да мисли за... него. Друг път не се сещаше, не защото той не бе важен за нея, а защото това ставаше, когато спеше, без да може да контролира съня си... доста често също свързан с него.
Едно чувство я обгръща ...