10 ago 2008, 16:13
Понякога
1 мин за четене
Самотно й беше понякога. Когато телефонът звънеше, а на дисплея не пишеше неговото име... Или когато изгаряше от желание да го чуе, но не се осмеляваше сама да му се обади.
Понякога... й беше много тъжно. Нямаше го, бе излезнал навън с приятели, а тя искаше просто да знае, че нещо би могло да ги свърже точно в този момент. Дори нищо да не си казваха, просто за да може да се чувства добре от самата мисъл.
Страх я беше... понякога. Не се познаваха, но в това, което беше опознала не бе видяла нищо лошо... засега. Изпитваше страх за по-нататък, въпреки че беше много смела.
Нещо... понякога... я изгаряше отвътре. Нещо съвсем необяснимо с думи, нещо я дърпаше с все сила към него и тя изпитваше непреодолимо желание да бъде с него точно в този момент и на това място.
Понякога не преставаше да мисли за... него. Друг път не се сещаше, не защото той не бе важен за нея, а защото това ставаше, когато спеше, без да може да контролира съня си... доста често също свързан с него.
Едно чувство я обгръщаше... понякога... на дълбоко влюбване и объркване за един колкото познат, толкова и непознат човек. Без да може да го спре, без да може да разсъди защо се случва така... тя просто чувстваше.
Понякога... единственото, което тя съзнаваше в този момент, бе че ако нещата се развиеха добре, любовта й съвсем нямаше да бъде понякога... а постоянно...
10.08.08
Понякога... й беше много тъжно. Нямаше го, бе излезнал навън с приятели, а тя искаше просто да знае, че нещо би могло да ги свърже точно в този момент. Дори нищо да не си казваха, просто за да може да се чувства добре от самата мисъл.
Страх я беше... понякога. Не се познаваха, но в това, което беше опознала не бе видяла нищо лошо... засега. Изпитваше страх за по-нататък, въпреки че беше много смела.
Нещо... понякога... я изгаряше отвътре. Нещо съвсем необяснимо с думи, нещо я дърпаше с все сила към него и тя изпитваше непреодолимо желание да бъде с него точно в този момент и на това място.
Понякога не преставаше да мисли за... него. Друг път не се сещаше, не защото той не бе важен за нея, а защото това ставаше, когато спеше, без да може да контролира съня си... доста често също свързан с него.
Едно чувство я обгръщаше... понякога... на дълбоко влюбване и объркване за един колкото познат, толкова и непознат човек. Без да може да го спре, без да може да разсъди защо се случва така... тя просто чувстваше.
Понякога... единственото, което тя съзнаваше в този момент, бе че ако нещата се развиеха добре, любовта й съвсем нямаше да бъде понякога... а постоянно...
10.08.08
© Нина Найденова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
А ти ме шашна с думите си...
-
Нинка, поздравления!!!
Мислила ли си да продължиш да учиш психология???
Страхотен портрет, психологически!!! Най-трудното нещо, което човек рядко може и много трудно му се удава, това е именно идентификацията. А ти си го направила като на шега в творбата си!
Поздравления!!! Шашна ме с усета си и дарбата, която притежаваш!!!
Продължавай да пишеш, търсещите ще намерят в творбите ти, това, което търсят и от което имат нужда!!!
И продължавай да учиш - много хора чакат твоята дарба, за да им помогнеш!!!
Направи го!
Прегръдка, мило, вярвам в теб!!!
ПП Аз вече съм минала възрастта, в която се страхуваме, че остаряваме, и вече не ме е страх да приветствам даровитата младост и да й се радвам от сърце!!!
Прегръдки!!! -
Само да отбележа...че това е написано от идея, която се зароди в мислите ми, а не поради други причини...и никой не те кара да даваш оценки
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздрави!