Тази случка се случи много отдавна с двама влюбени, които много се обичаха. Ето и тяхната история. Надявам се тя да ви хареса.
Преди много години имаше едно момиче на име Роза, което беше на 16 години. Родителите я бяха нарекли така, защото тя много обичаше рози. Роза имаше кафяви очи и кестенява коса. Тя беше мила добра, обичлива. Стига да можеше, на всеки би помогнала. Но тази добрина не можеше да се приеме от всеки човек, който я познаваше. Тя самата не знаеше защо постъпват някои от хората грубо и неразбрано с нея.
Един ден обаче родителите на Роза загинаха. И оттогава много неща се промениха към Роза. Хората, които смяташе тя за приятели, ù обърнаха гръб. И тя не разбираше защо. Дори на няколко пъти Роза се питаше защо съдбата е толкова жестока. Нима няма кътче за нея, в което да има само обич и разбирателство. Поне малко човещина за нея.
Една година след смъртта на родителите си Роза си намери работа в едно богато семейство. Семейството имаше две деца. Момиче и момче. Момичето се казваше Елиза, а момчето Ерик. Ерик беше колкото Роза, а Елиза беше с две години по-малка от тях. В деня, в който Роза пристигна и почука на врата им и ѝ отвориха и тя каза, че идва за работа, която семейството предлага. Когато влезе в къщата, по едно време се чуваха много силни виканици. Изведнъж Елиза и Ерик слязоха по стълбите с крясъци:
- Елиза, ела тука, веднага?
- Няма. Няма нищо да ти кажа.
- Ела тука, иначе...
- Иначе, какво???
- Ще те ударя. – когато Роза чу това, което каза Ерик, се намеси:
- Извинете, че се намесвам в спора ви, но чрез заплахи нищо няма да постигнете. Можете учтиво да я помолите да ви каже това, което искате да знаете.
- Ти коя си? – попита Елиза.
- Тя е новата помощничка, миличка. – каза изведнъж майката на Ерик и Елиза.
- Добре дошла. – казаха Ерик и Елиза в един глас.
- Благодаря.
Роза се нанесе в стаята си. Подреди я както тя си иска, защото ù дадоха това право. След като се нанесе, Роза веднага се захвана за работа. Не искаше да направи лошо впечатление.
Един ден Ерик и Елиза имаха гости. Елиза се въртеше около брат си, защото харесваше един от неговите приятели. Приятелят, който Елиза харесваше, се казваше Джейсън. И точно заради него Ерик беше заплашил Елиза, че ще я удари, ако не му каже кой харесваше. По едно време Роза почука на вратата и влезе, за да остави напитките, които Елиза беше поръчала за всички. Франческо като видя, че Роза влезе с напитките, каза:
- Олеле, Ерик, откъде намери такова страхотно гадже?
- С моето извинение, но аз не съм му гадже. Работя тука.
- Така ли?
- Да. А сега ме извинете. Имам работа. – и Роза излезе от стаята. А щом излезе, Франческо каза:
- Ерик, наистина ли тя работи тука?
- Да. Защо?
- Ами мислех за един облог с теб?
- Какъв?
- Ами ти да я свалиш и ако успееш, ти печелиш, а ако не успееш, аз печеля. Става ли?
- Не.
- Защо? Да не си падаш по нея?
- Не, просто за какво да го правя това?
- За кеф. И защото е много сладка. – Франческо беше виждал Роза само един, два пъти съвсем случайно, като са се раминавали по магазините и в училището, в което учеха Елиза, Ерик и Франческо. И от тия няколко пъти, дето я е виждал съвсем бегло, май си е бил паднал по нея. И искаше някак си да се добере до нея. След като Франческо се измъкна от стаята на Ерик под претекст, че ще излезе да се поразтъпче. Той излезе, защото искаше да намери Роза. И я намери и каза:
- Е, какво красиво момиче като теб прави тука?
- Работя, не виждаш ли?
- Имах предвид защо не си горе с Елиза и Ерик.
- Имам работа, а и аз нямам работа там.
- Защо?
- Защото не ми е мястото там.
- За какво си говорите? – се намеси майката на Ерик.
- О, здравейте, госпожа. Питах Роза защо не е горе при Ерик и Елиза?
- Мойте уважения, но току-що почнах работа тука. И аз си знам, че мястото ми не е горе. – каза Роза.
- О, глупости, Роза. Върви се позабавлявай малко. Откакто си дошла, не си спряла да ни помагаш. Така се претоварваш. А и не съм ти видяла усмивката още.
- Но, госпожо...
- Никакво "но". Франческо, ако трябва я влачи до горе, но я заведи там.
- Добре, госпожо. – и Франческо я заведе в стаята на Ерик. Ерик като я видя каза:
- Какво правиш тука? Нещо да нямаш работа тука?
- Не, Ерик. Майка ти каза да я доведа малко да си почине, че се е претоварила. – каза Франческо.
- О, добре.
- Но... Роза, ела с мен да се преоблечеш. – каза Елиза. И Роза отиде. След като се върнаха, както Ерик и Франческо си приказваха, изведнъж спряха. Роза каза:
- Какво има, защо млъкнахте?
- Изглеждаш... страхотно, нали, Франческо.
- Да!
- О, стига глупости, момчета. Просто си облякох по-къса блузка и пола.
- Да, но за първи път те виждаме така.
- Добре.
След като майката на Ерик и разреши да се събира заедно с Ерик, на нея сякаш и се струваше, че не усеща как времето лети. Но след време Роза започна да не се чувства много добре. И един ден поиска да си почине малко, за да види дали ще и стане по-добре. Ерик видя, че тя цял ден си е в стаята и не е излизала и реши да си направи шега с нея. Влезе и каза:
- Ей, защо си тука? Не трябва ли да си вършиш работата? Бързо на работа.
- Първо на първо поисках от майка ти почивка и второ на второ не се... – преди да си довърши изречението и Роза припадна. Ерик я хвана и я оствави на леглото. След това извика лекар и той каза, че е пренатоварена и е болна и поне една седмица трябва да лежи в леглото си и да не мърда от там. Ерик каза:
- Аз ще се погрижа за това.
На Ерик му беше много трудно да задържи Роза в леглото, защото тя не беше свикнала само да лежи. Но един ден, докато Ерик беше в банята, тя се измъкна тайно от тях, за да се поразходи. И докато се разхождаше, се видя с един стар приятел, на име Джаспар.
Джаспар беше на двайсет години и учеше вече висшето си образование. Като се видяха, той попита:
- Боже мой, това ти ли си, Розенка? – той я наричаше накратко Розенка, само по това можеше Роза да познае, че това е Джаспар.
- Да, Джаспар, аз съм. Не си се променил.
- Благодаря, а ти си се променила, станала си истинска красива дама, която прилича на роза.
- О, стига с ласкателствата. Какво те води тука?
- Ми в почивка съм малко от лекциите. А ти защо си тука?
- Наблизо работя.
- А ученето?
- Добре е, съчетавам ги и двете, макар че се натоварва много, ама се оправям.
- Знаеш ли какво, така и така след 2 седмици идва лятната ваканция, защо не дойдеш при мен. Да учиш естествено.
- Ми, не знам...
- Хайде де, моля те. – и той направи един поглед, на който Роза не можеше никога да удържи. Тя каза:
- Ох, добре. Ще дойда при теб.
След като се съгласи и се прибра, Ерик я чакаше по-бесен и от бик, когато види червен цвят. Ерик започна:
- Къде беше? Търсех те из цялата къща. Лекарят каза да не мърдаш от леглото.
- Оооо, Ерик, трай там. Добре съм, пък и имах нужда да се разтъпча малко. – и Роза си отиде в стаята. Щом влезе, тя усети някакво натъжение. Помисли си, че ако замине, ще и липсват Елиза и Ерик. Но не можеше да откаже поканата на приятеля си. Тя знаеше, че преспокойно можеше да замине с него. И също така знаеше, че той я обича, но не като брат, а нещо по-дълбоко. И преди да замине да учи, те се бяха разбрали да си останат приятели, защото Роза го обичаше като по-голям брат.
Минаха две седмици, два дена преди да свърши училището Роза поиска да поговори с Ерик. Те излязоха от къщата, защото там някой можеше да ги чуе. Тя му каза, че един неин приятел я е поканил при него да живее и да учи. И че тя е приела. Когато разбра това, Ерик много се натъжи, защото беше влюбен в нея. И това съревнование с Франческо беше само претекст да е по-близо до нея. След като Франческо разбра, че Роза заминава, реши да сгоди гаден номер на Ерик. Той каза на Ерик, че иска да говори с него. И отидоха в стаята на Ерик. Франческо попита:
- Е, какво стана с Роза. Докъде стигна?
- Защо питаш?
- Ми искам да знам кой е победител. – този разговор го чу Роза и разбра, че се е държал мило с нея само заради баса си с Франческо. Роза много се разочарова и се качи в колата на Джаспар, без да каже чао на Ерик. Изведнъж Елизабет се провикна:
- Батко, докарай си задника тука. Роза си заминава.
Ерик излезе, но вече беше късно, тя беше тръгнала. Елиза каза, че Роза я е помолила да му предаде следните думи. „Ти си един глупак. Как може да се хващаш на бас за мен. Аз да не съм някоя играчка. Никога повече няма да ме видиш.” Когато чу това, Ерик осъзна грешката си, но уви, вече беше твърде късно за това.
Минаха две години. Роза вече беше на осемнадесет години. След като завърши училище, тя се върна в града, в който живееше Ерик. И не смяташе да му казва, че се е прибрала. Един ден Ерик, Елиза, Франческо и Джейсън бяха излезли на кафе. Винаги, когато излизаха, Ерик беше много самотен, защото постоянно виждаше влюбени двойки. Той все още не можеше да забрави за Роза. Изведнъж Франческо му каза:
- Ей, Ерик, забрави я вече. Не разбра ли, че няма да се върне. Виж колко красиви момичета има тука.
- Млъкни, Франческо. Нямаше да е така, ако ти не ме беше накарал да се обзаложа за нея с теб.
- Продължаваш да ме обвиняваш ли?
- Да. – докато се караха, двамата не забелязаха, че новата сервитьорка влезе. Те не предполагаха, че това е Роза. Джаспар остави Роза до работата, за да бъде спокоен, че нищо няма да и се случи. Роза каза:
- Е, добре, докара ме жива и здрава, а сега върви.
- Да съм сигурен ли, че си добре?
- Да, върви. Ще се видим вкъщи.
- Добре, чао.
- Чао. – Ерик извика сервитьорката, за да и поръча още нещо. Роза отиде и каза: - Какво да бъде?
- Още едно дълго кафе, сандвич с луканка и кашкавал и една кола.
- Добре. – и тя се провикна на бармана за поръчката. Поръчката беше изпълнена и барманът каза:
- Розенка, готово.
- Добре. – и взе поръчката и я занесе. Ерик веднага разбра, че това е Роза и каза:
- Роза, не мислех, че ще се върнеш?
- О, нима. Е, върнах се, защото Джаспар работи тука.
- Кога се върна, защо не ми се обади?
- На тия въпроси няма да отговоря, а сега ме извинете, имам работа.
Това беше единственото, което си казаха Роза и Ерик. Откакто разбра, че Роза бачка в кафенето, в което ходеше, той почна постоянно да ходи и да се мъчи да оправи бъркотията, която беше забъркал благодарение на Франческо.
Един ден обаче не издържа Ерик и изчака Роза да свърши с работата и да си тръгне. След като излезе от кафенето, Ерик каза на Роза, че или ще говори с него, или ще се погрижи никога повече да не види Джаспар. Тя се съгласи да поговори с Ерик, само защото Джаспар и беше като брат. Те отидоха в една градинка на спокойствие. Ерик каза:
- Това е твое.
- Къде го намери?
- Преди години, като не се сбогува с мен, го намерих на стъпалата вкъщи.
- И си го пазел до сега?
- Да. Виж... Франческо ме принуди на този бас. Исках само да съм по-близо до теб.
- Значи... Франческо е виновен за това?
- Да.
- Така и предположих.
- Искам да съм с теб. Но... ти си с Джаспар.
- Не съм с него.
- Как така?
- Да, вярно, той ме обича от много време, но аз го ценя като брат. Просто сме приятели.
И оттогава Роза и Ерик са заедно. Джаспар много се зарадва като чу, че са се събрали. Роза дигна голям скандал на Франческо за станалото и никога повече не му проговори. Елиза пък се събра с момчето, което харесваше много отдавна. И така всичко свърши с прекрасен финал. Може би някой друг път ще ви разкажа по-подробно какво се случи с Елиза и Франческо.
© Тъмен ангел Todos los derechos reservados