Леон отключи вратата. Малката беше яла. Сега и донесе още храна. Бисквити, плодове, чипс, сандвичи. Де да знае какво да и купи? И още вода. За да има храна за два-три дни. Взе кофата и тръгна да я изхвърля навън. Как вонеше… Добре, че не гъква и не се сополиви. Най - мрази пищене…
Но остана ден до големите пари. Два милиона! Уха! Животът ще стане хубав с два милиона! Кучката ще метне парите от влака. Сега е време да потегля към Вера Круз. Самолетът му е след час. Всичко е засякъл. Като тръгне влакът в 2.33, след 6 минути е до изоставените бордеи. Леон ще бъде там. И после ще изчезне… И като се отдалечи достатъчно от там… след няколко часа ще се обади да я търсят. Или след ден. Няма да бърза. Но първо парите. Заслужава ги. Ще се покрие. Да отшуми случая. После…живот…мацки, яки купони…Пиене. Прахчета…очите му светеха.
Леон я заключи пак. Почисти. Не трябваше да остават негови следи. Не е толкова глупав. Складът, където я държеше е далече от влака. Много далече…на 1200км
Беше пристигнал д ...