3 abr 2016, 20:46

Последен шанс 

  Prosa
450 0 2
3 мин за четене

  Посрещна Нова Година сама, типично за нея. С разбити мечти и илюзии за бъдещето. Не си пожела нищо за новата година. Освен повече професионален успех. Та нали той запълваше огромната празнина в живота `и.
  Тя нямаше живот, нито се стараеше да има такъв. Спомените за тежкото посрещане на коледните и новогодишни празници отекваха болезнено в главата `и и не желаеше да ги повтаря. Избягваше да празнува с приятелите си, не обичаше напиванията, нито купоните. Червените устни се впиха нежно в златистото ръбче на празничната чаша и тя отпи глътка шампанско. Пъстрите очи се плъзнаха към кичозния часовник на стената: 00:10. Майка `и щеше да се обади точно след 3, 2, 1… Мобилният прозвъня.
- Честита Нова Година мамо… - червенокосото момиче се опитваше да звучи весело.
- Миличка, за много години… Маме нека всичко, което пожелаеш да ти се сбъдне…- гласът на най- близката жена в живота на ледената красавица се пречупи под напора на хълцането и плача.
- Благодаря ти.. Ще се постарая да си дойда след седмица.. Сега трябва да затварям..
- Миличка, обади се като се наспиш.. Весело прекарване..- момичето усети усмивката на майка си по телефона и затвори.
   Бе излъгала, че ще е с приятелите си. Не искаше да бъде с никого. Все още лекуваше разбитото си сърце. В действителност, на моменти си мислеше, че няма сърце. Сякаш той бе успял да го изтръгне от гърдите `и и да го стъпче бавно, и с удоволствие. Замисли се за него. Беше убедена, че в момента празнува с колегите си. Той обичаше купоните. Освен тях, обичаше себе си най- много. Тя знаеше това, но пак не можа да се изплъзне от пипалата на любовта.
   Изпи последната глътка шампанско и остави чашата на стъклената масичка. Можеше да отиде на моста… На техния мост. Мястото, където те обичаха да ходят след работа просто, за да си поговорят. Токчетата на черните ботуши отекнаха по пода, след миг се чу хлопването на врата и завъртането на ключа…
   През това време в хотел „Империал” високо момче говореше накрая на дълъг коридор по телефона. Черното елече се бе изпънало гърба му. Черната му коса бе леко рошава от танците.
- Благодаря ти мамо и на вас честита Нова година.. Да, мамо.. Ще ви се обадя като се наспя.. – затвори припряно и опря чело о студеното стъкло.
   Главата му беше на път да се пръсне на милиони парчета. Той с удоволствие бе готов да го приеме. Къде ли е тя сега? Какво ли прави? С кого е? Въпросите за бившата му… Кого залъгваше, дори не му беше бивша. Те не бяха имали връзка. Тя го обичаше, а той бе използвал това за изгодите си. А сега го болеше. Знаеше, че тя вероятно е посрещнала новата година сама в огромния си апартамент. Неговата ледена кралица… Затворил очи почти си я представяше- стройна, с пусната буйна червена коса и ярко червени устни. Как пие бавно шампанско и гледа празничните фойерверки през онези френски прозорци на апартамента си. Черноокото момче хвърли бърз поглед към часовника: 00:30. Можеше да успее да се измъкне без никой да го забележи…
    Ледената кралица стоеше подпряна на парапета на моста и гледаше към морето. Покрай нея минаваха шумни компании, всички до една пияни. Това бе едно от най- хубавите посрещания на Нова година, които си бе устройвала- спокойно и без да има нужда да общува с когото и да било. Полъхна лек вятър и тя трепна. Трябваше да си облече по- дебело палто.
- Винаги имаш навика да се обличаш толкова леко… - в първия момент си помисли, че сънува.
  Обърна се и го видя- стоеше все така строен, висок и елегантно облечен. Черните му очи се впиха в нейните и момичето се усмихна  иронично.
- Мисля, че отдавна трябваше да си се научил… Честита Нова година.. – иронията в гласа `и не успя да го засегне.
- А ти не се научи, че иронията ти няма да ме засегне..- наметна палтото си върху раменете `и.- Честита Нова година ледена кралице.. – усмихна се с леко крива усмивка и я пое в обятията си преди неговата любима да се възпротиви.
- Знаех, че ще дойдеш..
- А аз знаех, че ти ще ме чакаш… - целуна я леко по челото и затвори очи.
  Тя също затвори очи и вдиша дълбоко аромата му. За първи път от много време си позволи да се отпусне и да си представи, че всичко ще е наред. Сърцето заби бавно и спокойно, а крехката изтерзана душа си позволи да си отдъхне. Защото всеки заслужава малко любов, дори това да е последния шанс….

© Zi Alexandrova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??