3.04.2016 г., 20:46 ч.

Последен шанс 

  Проза
522 0 2
3 мин за четене
Посрещна Нова Година сама, типично за нея. С разбити мечти и илюзии за бъдещето. Не си пожела нищо за новата година. Освен повече професионален успех. Та нали той запълваше огромната празнина в живота `и.
Тя нямаше живот, нито се стараеше да има такъв. Спомените за тежкото посрещане на коледните и новогодишни празници отекваха болезнено в главата `и и не желаеше да ги повтаря. Избягваше да празнува с приятелите си, не обичаше напиванията, нито купоните. Червените устни се впиха нежно в златистото ръбче на празничната чаша и тя отпи глътка шампанско. Пъстрите очи се плъзнаха към кичозния часовник на стената: 00:10. Майка `и щеше да се обади точно след 3, 2, 1… Мобилният прозвъня.
- Честита Нова Година мамо… - червенокосото момиче се опитваше да звучи весело.
- Миличка, за много години… Маме нека всичко, което пожелаеш да ти се сбъдне…- гласът на най- близката жена в живота на ледената красавица се пречупи под напора на хълцането и плача.
- Благодаря ти.. Ще се постарая да си дойда след ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Zi Alexandrova Всички права запазени

Предложения
: ??:??