„Искам да живея,не искам да умирам”-това бяха единствените думи,които се изтръгваха от гърдите на скитника. Лежеше в малката горичка, затрупан от шума,върху която дъждовните капки тупваха с глух шум. Разнасяше се мирис на мокра дървесина, от който въздухът още повече натежаваше. Жалкото човешко същество стенеше от отчаяние,съвсем само сред мъртвите листа, които го бяха затрупали в стремежа си да го направят едно от тях. Никога не беше вкусвал от удоволствията на живота, никога не беше се влюбвал,никога не беше обичал, никога не беше обичан. Беше просто мръсен скитник, презрян от хората. Никога не беше вкусвал от усещането да бъде с жена, която да има някакво значение за него, да я усеща потребна и истинска. С изпросените стотинки купуваше вниманието и тялото на някоя уличница,често пъти по-окаяна и от самия него.Хранеше се с боклуци,спеше с боклуци, делеше мястото си на улицата с кучета и други нещастници като него. Топлината и любовта бяха нещо,което никога не беше ставало част от сивото му ежедневие.Именно тяхната липса го беше лишила от всичко човешко и постепенно той беше се превърнал в звяр.

Както лежеше долу в шумата към него се връщаха всички онези моменти,които по някаква причина се бяха запечатали в паметта му. Например онази малка мръсница, с която прекара цяла седмица и която по някакъв начин беше започнал почти да обича. Деляха си малкото чувства, на които бяха способни, деляха си огризките, деляха си онова малко късче съществуване,което съдбата им бе отредила. Но след време тя отиде при друг, беше й омръзнало да мълчи и да понася грубостите на характера му. Отначало той прие нейното решение спокойно, без емоции. Но когато остана отново сам през нощта, когато студът и дъждът отново атакуваха окъсаните му дрехи, той се отчая,озвери се. Намери я в един долнопробен бардак, изведе я за косите и я нарани по начин,който по-късно ужаси и самия него. Така и не и прости самотата,на която го беше обрекла отново.

При мисълта този момент от живота си, той изтръпна.Силите му го напускаха. Защо ли му трябваше да взима от този боклук, да беше скочил от някъде, щеше поне да стане по-бързо. Сега отровата бавно се разливаше във вените му, смесваше се с кръвта му и отнемаше последните капчици живот от тялото му.И въпреки всичко, с някаква тъпа упоритост той продължаваше да се бори, да иска да живее. Един силен спазъм разтърси вътрешностите му. „Краят наближава”,мислеше си. Внезапно се почувства безумно уморен, безразличието го обсебваше, вече сякаш беше все едно дали ще живее.Отпусна се и се приготви да се изправи пред съда на грешната си съвест, и да погледне греховете си в очите. Светкавица проряза небето.

*  *  *

Събуди се от един слънчев лъч,който се беше проврял през плътната тъмночервена завеса. Усети тялото си заобиколено от нещо топло и меко. Отвори очи и скочи като ужилен. Това не беше бунището, не беше горичката.....Не беше дори бардак, обстановката бе твърде луксозна. Отиде до прозореца и открехна завесата. Навън се виждаше голяма улица, заобиколена  от магазини с блестящи витрини и оживена от едно многоцветно множество хора. Огледа се. Беше спал в меко легло, сега стъпваше на красив килим, а на стола до него имаше нови дрехи,които само чакаха да бъдат облечени. Помисли,че сънува. Разтърка очите си,отвори ги. Не беше сън.

В дъното на стаята имаше врата и той я отвори. Озова се в стая с голяма маса, отрупана с всякакви изкушения, такива каквито дори не беше си представял. След като задоволи глада си, той се облече и се огледа в голямо златно огледало. За пръв път в живота си осъзнаваше,че бе красив. Облече хубаво палто,което бе закачено до огледалото и излезе.

Улиците му се струваха позлатени, хората бяха усмихнати, навсякъде се чуваха весели разговори. Красиви жени минаваха край него и оставяха нежните си погледи по тялото му.Почувства се значителен, изпълнен с гордост от самия себе си. Сякаш отново се раждаше и се учеше да живее. С радост разглеждаше лъскавите витрини, блестящите табели със събщения за предстоящи спектакли. В джоба му дрънчаха нови лъскави монети. Звукът му харесваше.Целият ден прекара в магазините и ресторантите,флиртуваше с жените, правеше щедри жестове към по-хубавичките.....вечерта дори отиде на театър, както правят всички богати хора; чувстваше се сякаш винаги бе живял по този начин.. И всичко това той свърши за един единствен ден.

Късно през нощта той излезе от сградата на театъра и се запъти към новия си дом. Реши да мине по-напряко през една тъмна странична уличка. В мига, в който зави зад ъгъла, той се озова на едно твърде познато нему място. Слабото улично осветление разкриваше малка разкривена къща,а пред нея няколко момичета, които бяха облечени твърде зле и пушеха евтини цигари. Това той усети по миризмата на дима. В дъното на задръстената с боклуци малка алея се клатушкаха двама пияни мъже и сипеха ругатни. Като че ли лек проблясък озари самозабравилото му се съзнание. Но някакси не можеше да си обясни как може едно подобно място да бъде познато на благородник като него. Внезапно силен писък прекъсна разговора на жените и дори двамата пияни се сепнаха в забравата си. Благородникът се обърна към малката полусрутена къща. Вратата и се отвори с трясък и оттам изскочи окъсан и мръсен скитник,който дърпаше за косите младо момиче,но на вид по-окаяно и от самия него. Момичето викаше за помощ,но никой-нито жените, нито двамата пияни, обърнаха вниманив на крясъците му. Скитникът го завлече по калния тротоар към един претъпкан с боклуци ъгъл и започна да я удря. Като се насити на зловещото си забавление, започна да разкъсва дрипите й. Младият балгородник гледаше вцепенено тази сцена и не можеше да помръдне. Когато обаче видя скитника да раздира дрехите и кожата на крехкото създание, той скочи и хукна към тъмния ъгъл, за да му помогне. Приближи се към дрипавия и чу как момичето стене от болка. В миг се замисли, а после с погнуса дръпна силно за рамото окъсания звяр.В този миг той се обърна и благородникът позна в лицето му собствените си черти. Опита се да го спре, но само безсилно ръкомахаше,като развалена механична играчка. Скитникът се насити на извращенията си и побягна. Благородникът успя да се овладее и се наведе към момичето,за да му помогне. То лежеше напълно безпомощно и изтощено. Свали палтото си и я зави. Топлата тъкан вля капчица сила в тънкото тяло на момичето и то отвори очи, за да види кой си е направил труда за пръв път в живота му да се погрижи за него. Но когато погледът му се спря върху лицето на непознатия мъж, то изпищя, ужасът му даде сила и то побягна, доколкото му позволяваха синините и раните му. Благородникът се строполи на тротоара. Добре познаваше момичето, но още по-добре познаваше този,който му беше причинил болка.Ужасът в нежните й очи му подсказваше собствената му низост и рисуваше жалкия му образ във въздуха, по земята, в калта...навсякъде. И както седеше на мръсния паваж, за пръв път в живота си той заплака. Плачеше за нещастния си живот, за изгубената си душа, за всичко онова,което е можел да направи въпреки съдбата си на беден скитник. Плачеше и за онова бедно създание, едно от многото,които беше наранявал по много и различни начини.Сълзите се стичаха по лицето му и засъхваха по устните му ,оставяха солени следи.

*  *  *

Черният облак над горичката надвисна още по-заплашително. Капките дъжд ставаха все повече и все по-едри и падаха с глух шум върху падналите листа. Дърветата се огъваха от поривите на силния вятър. Ярки светкавици раздираха небето. Природата се пречистваше в стихията си. А някъде по земята, сред купчини мъртви листа, лежеше един човек. От очите му се стичаха сълзи, и той като природата валеше и се пречистваше. Силната отрова вече изгаряше цялото му тяло. Объркани мисли и спомени бушуваха в главата му,сякаш се опитваха да съживят притъпеното му съзнание. Спомни си за жалкия си живот, спомни си за чудния сън с мекото легло и нежните погледи на красивите жени, а после затвори очи и се предаде.Съдбата се бе подиграла с него за последен път.