Погледна ръцете си, на всяка от тях личаха по няколко белега. Дълбоки и светли, белези на не повече от година, както и такива, слели се с цвета на кожата. Всеки от тях имаше история, за всеки беше изливала река от сълзи, всеки белег бе една нещастна любов. Всеки път когато посягаше към ножа, знаеше колко точно ще боли, но го правеше, защото с всяка загубена любов си мислеше, че трябва да завърши и живота си. Но сега всичко беше различно, вече знаеше какво е истинска любов, знаеше и какво значи да я загубиш безвъзвратно…
От очите й се откъсна сълза и пое бавно пътя си, последва я още една, и още една... Поредната река от сълзи се откъсна от душата й, но този път пътя й не свърши в чашата с алкохол, нито в леглото, този път тя достигна предназначението си. Капка след капка сълзите обливаха плоча от черен мрамор, на която пишеше:
“Тук завърши краткия живот на...”
Правата й коса се развя от вятъра, а сълзите промениха посоката си, вече обливаха ръцете й, покрити с белези. Този път щеше да ...