3 jul 2015, 8:47

Познат непознат

  Prosa » Otros
905 0 0

Стъпки, шумове и силна глъчка огласяват пренаселения тротоар. 

Вълни от търсещи души прииждат, всеки, затворен в свой собствен, мъчителен кошмар. 

Търся поглед, нечий очи да срещна, поздравя, защото омръзна ми да бъда там,

в нищожната си, тясна клетка, подобно на човек, привикнал да броди и да скита сам.

Не след дълго, намирам се изгубена, впримчена и уловена не във бройката лица, 

а в двойката очи, проникващи в моята търсеща разбиране и общуване душа. 

Погледът, дълбок, тъмен и тихо нашепващ своите истински, болящи тайни, 

стигаше до мен и разкриваше ми малко по малко чудеса и спомени омайни. 

И така… 

Там, насред тротоара, срещнах една душа, отдавна за мене позната

и случката, нека ви кажа, изобщо не ми се стори прекалено странна, чудата.

 

 

В дни редки, мимолетни и заветни, с гръм прорязана ни е съдбата, 

да срещнем някой познат непознат някъде насред тълпата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Чобанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...