Тя ме погледна с маслиновите си очи,... по-вече с любопитство.

- Нали като се разхождахме си говорехме за всичко друго, но не и за нас самите -  на шега

каза тя - А ти семеен ли си Петро,.. неуместен въпрос, но...

Преглетнах, гърлото ми бе пресъхнало...

- Не, не съм Астерия...Понякога харесваш някого, но той не те харесва,... или обратното. И при нас важи правилото ''Обичам те, но по-вече обичам бъдещето, което можеш да ми осигуриш...'' в по-голяма степен илюзорна предсрава за живота, както е по-филмите.с богати, застаряващи мъже или жени, луксозни коли или яхти, жилища,.. окото пълно, душата празна, въпреки, че не си беден когато нямаш нищо в джоба, а си беден , когато сърцето ти е празно...Учих, работих,.. нали който се учи ще сполучи,..но вече това сякаш не се цени. Имах и аз приятелка състудентка, обаче от начало родителите й ме харесваха, после нещо се врътнаха,...Тя обичаше да си пийва алкохол, компанията където се движеше бяха все такива, млади хора правеха се на бохеми , а не можеха без алкохола,...постепенно успях да изкореня тази й слабост, откъснах я от лошата компания,..вече ходехме на фитнес, на екскурзии,..и завършихме.Института

Мислех си, ще работя по-усилено, ще купим някакво жилище и ще заживеем отделно от родители...но, не се получи..Баща й беше вече против мен,..майка й пуснала слух, че не ме бива, защото толкова време сме били заедно, а тя не била бременна. Малкото ни познати взеха да странят от мен,.... голям, едър мъж, а да не може...Натъжих и моите родители,... след време дойдох в Атина, първоначално ми бе трудно, но устоях,..после намерих и тази работа, нали бях машинен инженер,освен това из квартала работех по дворовете, поправях каквото има нужда...С помоща и на родителите и брата  купих и ремонтирах къщата, полека -лека се стабилизирах...Но, както и ти каза, от доказване на себе си,.. а годинките се търкаляха....

Загледахме се през прозореца,..отпред на плочника две гугутки се пощеха една друга, приближаваха се и с човчиците си се целуваха

- Ето така и аз си мечтаех Петро, някой да ме гали, да ме целува - изрече тя замечтано гледайки птичките - Даа, някой ден..

Покана към нерешителността ми, ли беше това...

Присегнах се, прегърнах я през раменете,... погалих лицето й,... нежно целунах скулите й,.. очите.

намерих устните й,..ароматни и жадни за любов...

- Астерия,.. мамо къде си..- дочу се през отворената врата гласът на Йорго - Мамо, а Петро къде е

- Тука сме Йорго - казах шеговито - Както ни остави, така и ни намираш, хайде идвай,.. има още здрави яйца за чупене...

Остатъка от деня мина в  закачки и безгрижен детски смях...

- Петро, трябва да си тръгваме, благодаря за гостоприемството и насладата която ни достави.. с Йорго ще ти се реваншираме... А утре какво ще правиш, хайде да идем на плаж, топло е, хората вече ходят...Добре в 9 сутринта съм у вас - изпя набързо Астерия

Изпратих ги до джипчето и си тръгнаха...

9.00 - чакам строен в двора с плажната чанта...

9.10 - нищо....

9.15 - отново нищо

9.20 - вързаха ти тенекия , мой човек...

Абе, коя жена не закъснява за среща, ей така даже и за тежест,... ами ако не дойде

- Изтръпна, нали - веселият глас на Астерия - От 15-20 минути те наблюдавам през оградата,..Не си неверни  Тома, нали,.. може ли да идем с твоята кола а Джимнито да вкарам в двора...

Прехвърлихме плажинте чанти в колата ми и потеглихме..

          Настанихме се на предната линия чадъри...

Огледах се наляво-надясно като крадец...

Астерия вече бе по бански,..прилепнало петролено зелено долнище, очертаващо междукрачието ,бедра, като на оня художник, дето ги ползвал за модел на риби, които искал да нарисува,... нагоре,

нещо ми влезе в окото...

Засуетих се, винаги първи аз се събличах и съзерцавай мацките,.. сега се получи обратното

Измуших тениската,.. 3/4  си панталонки,.. и по плажни боксерки.

Закачливият поглед на Астерия ме ошашави...

- О, добре си,.. я брой до 10 да те видя...- през смях рече тя

Започнах..1,2...10..

- Не си като ония дето си гълтат корема за да изглеждат суперменски,а като започнат да боят до 10, коремът им изкача напред,.. Супер си...

- Астерия, и ти не отстъпваш - засмях се на свой ред - Как да се обадим до Холивуд

          Денят мина в настроение, дали защото може би не си представяхме някакво продължение, или просто ни беше хубаво, приятно за мига...

Преструваше ли се, когато я покасних да хапнем в капанчето на брега, а тя отказа и извади два тоста от чантата си,... Най- хубавите тостове, пръстите си да оближеш...

Скачахме из  водата като малки деца, гмуркахме се, изкачахме наблизо един до друг, пръскахме се

- Чакай, не мърдай,.. имаш нещо на лицето - каза тя сериозно

Застинах, какво ли морско животно може да е и да ме е харесало...

Обгърна ме с ръце и зацелува,.. отначало нежно, после по-уверено и страстно... краката й се сключиха около кръста ми,.. усещах как нещата ни се допират в очакване...

Прибирахме се към къщи,.. бърборехме си нещо весело,.. а, дали не си мислехме за нещо друго,

а се опитвахме да се самозаблудим...

- Петро, а ще прозвучи ли грубо, ако пожелая да остана тази вечер при теб...- тихичко ми прошепна

Нали, все някой трябва да направи първата крачка,.. Какво ли, ще ...

Не можа да довърши,... езикът ми облиза солените й устни

- Само да взема от джипа другата си чанта с дрехите...

С общи усилия подредихме масата...

- Сега вече мога да пийна чашка-две узо,.. една за вчера и една за днес - весело отбеляза тя

И след звънът на чашките , пожелахме си успехи, здраве и живот...

- Петро , нека се обадя на Йорго да спи спокойно, на нашите да не се притесняват... Йорго, миличак

у Петро съм,.. дааа, праща ти много поздрави,.. разбира се, при него ще остана...дай баба,.. мамо, при Петро съм,... нее, няма да се прибера, защото пийнах чашка узо,.. Е, татко казва, една чашка няма да ме събори, но ще остана при Петро...Чао, обичам ви..и затвори

Усмихна се някак малко тъжно и поклати глава неразбиращо...

- Дали ако стана истински родител пак така ще се притеснявам а, Петро,.. какво ще кажеш

- Не знам със сигурност Астерия,.. и аз не съм бил родител...

Настъпи неловко мълчание...

- Иска ми се да опитам,.. не ми е минало времето все още,.. искам понякога да изпреваря последният влак,.. ти как мислиш Петро, това което прави животът интересен е възможността да осъществиш мечтите си, нали....А, понякога ме е страх да опитам, не трябва ли истински човек до тебе, и в радост и в тъга...

Знаеш ли, като всички млади момичета и аз мечтаех  понякога да ходя по ТВ ревюта, ТВ шоута и така да бъда известна, но реален ли е този свят,..  до като си млада и хубава може да се докоснеш до него, а после,...После даже не си и антика, защото антиките имат цена,.. просто ставаш непотребна вещ. Имах всичко, добра физика, родителите ми даваха средства,...не се подхлъзнах,

и сега отстоявам същите си идеи ли, идеали ли...Дали живея правилно, и аз не знам.Я, разбъбрих се като някоя стара разказвачка,.. сякаш нямаме нещо по-приятно за вършене///

            Камбанен звън в 7.30 сутринта възвести началото на новият ден...

Лежахме тихички един до друг, само ударите на сърцата ни показваха, че сме оживели след сношните  бурни емоции

Приятно е да се събудиш до голо нежно женски тяло...

Пръстите й опипваха гърдите ми, диафрагмата,.. по едното бедро,.. застояваха се  на нещото ми в междукрачието,.. после по другото бедро продължаваха нагоре...

            Началото на новият ден,...а защо не, началото на нещо ново...

следва продължение