На очите ми сълзи не бях виждала,
но от интриги завъртя ми се главата,
и болката усетих аз отново,
от хора, които вярвах, че са ми приятели,
ще затворя очи и ще се опитам
и това да забравя, но накрая всички
ще говорят зад гърба ми,
защото всеки ме мачка.
Човек с чувства съм и аз,
портите отварят се пред мен,
да бъда аз обичана искам,
като всички останали,
а не да има болка и страдание
в сърцето.
© Хенриета Браунд Todos los derechos reservados