24 may 2011, 23:07

Предадени

  Prosa » Otros
701 0 0

На очите ми сълзи не бях виждала,

но от интриги завъртя ми се главата,

и болката усетих аз отново,

от хора, които вярвах, че са ми приятели,

ще затворя очи и ще се опитам 

и това да забравя, но накрая всички 

ще говорят зад гърба ми,

защото всеки ме мачка.

 

Човек с чувства съм и аз,

портите отварят се пред мен,

да бъда аз обичана искам, 

като всички останали,

а не да има болка и страдание 

в сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хенриета Браунд Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...