Предадени

24 may 2011, 23:07

Prosa » Otros

571 0 0

На очите ми сълзи не бях виждала,

но от интриги завъртя ми се главата,

и болката усетих аз отново,

от хора, които вярвах, че са ми приятели,

ще затворя очи и ще се опитам

и това да забравя, но накрая всички

ще говорят зад гърба ми,

защото всеки ме мачка.

Човек с чувства съм и аз,

портите отварят се пред мен,

да бъда аз обичана искам,

като всички останали,

а не да има болка и страдание

в сърцето.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.