Когато отворих едното си око, слънцето беше блеснало в прозореца, а аз бях още замаяна. Стаята се въртеше в лудешки бяг около мен. Главата ме цепеше, все едно ковашки чук ме удря с все сила. Побързах да затворя очи. Беше ми сънено. И потъвах, потъвах…Чаршафът прошумоля и някой се промъкна до мен. Долових мъжки автършейв. Остра и свежа миризма.
Ококорих се и се надигнах на лакти. Сънят ми се изпари моментално. Бях гола. Изненадана. Оглеждах чуждата стая, чуждото легло и чуждият мъж, който се беше притиснал безсрамно до мен.
Напрягах си ума и последното, което си спомних беше един дълъг блус, в задимения бар с нелепото име „Любов”. Как се озовах тук въобще не си спомням…Бели петна … в паметта ми. Хлъцнах от почуда и побързах да се свия в края на леглото.
Напрягах си ума, но беше като желе. След дълго мислене взех да си спомням.
Тогава се сетих, че този мъж е Хари, с когото флиртувахме. Но защо ми се губят часове? Блесна ми нещо в размътената глава…
Този дявол ми е сложил нещо в питието…
...