Преди вселената на корпорациите: Свободната борса на Фобос

   На Фобос една от двете луни на Марс, се скачи поредната пътническа совалка от Земята. От нея слязоха много хора, сред тях една малка групичка младежи завършили училище и вече бъдещи студенти в Марсианския минно-военен университет. Те вдигаха шум, пееха и се радваха, че са приети, вечерта за тях щеше да е тежка. Младежите бързо освободиха стоянките за летящи таксита, качвайки се в поръчкова летяща ВИП лимузина и се насочиха към луксозните казино хотели. Камен им се наслаждаваше как се радват, още неосъзнати и млади, търсещи забавление. Той също беше един от слезлите от совалката пътници, но за разлика от повечето, той не носеше багаж. Не беше и резервирал хотел, защото целта на посещението му не беше такъв вид туризъм. Той хвана първото долетяло летящо такси, което се оказа нерезервирано предварително и още преди да му се усмихне шофьорът му каза:

- Към квадрант 21...

- Но това е от другата страна, при мините?- озадачи се ухиления млад шофьор. – Сигурен ли сте, там не е много за хора като вас?

Камен просто кимна и настанявайки се продиктува номера на разплащателната си чип-карта. Всеки роден на Земята човек имаше такова устройство в главата си. Чип-картата беше връзката му със всичко.

- Много добре, да потегляме тогава – шофьора заключи таксито и те бавно и внимателно се издигнаха, след което се сляха с другите летящи машини над метално-бетонните сгради под стъкления купол обгръщащ всички жилищни части на малката луна. Заради слабата гравитация превоза и на хора, и на стоки винаги беше по въздух и на Фобос, и на Деймос. Превозните средства бяха изключително скъпи, и почти никой не притежаваше собствено превозно средство. Частни средства за придвижване можеха да си позволят само корпорации, частни фирми и много богати хора, като на Фобос нямаше такива. Камен се отпусна на меката седалка. Натисна бутона пред себе си. Така бе изолирал шофьора отпред за да не го притеснява. Нежен женски глас го попита:

- Имате ли нужда от нещо г-н Андреев? 

- Един коняк моля. – каза Камен и пред него се разгъна малка масичка с поставка за чаша. В поставката се материализира стъклена чаша с малко столче подходяща за коняк, а течността бавно взе да запълва чашата докато стигна 50 милилитра. Той взе чашата с опияняващата течност и се наслади на прекрасния изгрев. Марс бе наистина забележителен. Червената планета изгряваше от тази страна на луната си, но след малко Камен щеше да може, да се наслади и на залеза му, макар да трябваше да се обърне. Той отпи от синтетичния коняк и смръщи устни и вежди. Камен обичаше натурално-ферментирал алкохол. Този както във всяко такси или каквото и да е ВИП превозно средство беше на момента химически и изкуствено генериран. Това се усещаше, но гледката на прекрасната червена планета компенсираше некачествения алкохол. Камен усещаше как светът бавно но сигурно все повече се комерсиализираше и променяше. Корпорациите овладяваха все повече средства и така придобиваха все повече и повече власт и права. Обикновените работници и служители все повече зависеха от своите шефове. Всичко все повече, и повече се роботизираше, въпреки, че всеки ден се заселваха нови планети. Хората все по-трудно си намираха работа. Камен беше държавен служител. Той не зависеше пряко от корпорациите, но индиректно влияеше на плановете им като съветник на софийския кмет. Посредством чип-картата, която всеки получаваше още при раждането си корпорациите и властимащите знаеха всеки къде се намира, какво гледа, къде сърфира онлайн, какво купува, какво продава или какво прави още на момента с парите си. Но нямаше как да се отрече и предимството да можеш директно да ползваш всичко с нея. Да гласуваш, да резервираш хотел, полет или такси директно с чип-картата си от всяка точка на вселената. С нея сърфираш навсякъде онлайн и цялото това удоволствие се намира в главата ти, без никакви помощни устройства. Слушаш музика, гледаш телевизия или по-скоро директно я възприемаш, плащаш сметки всичко това на едно място директно в теб. Камен като държавен служител благодарение на чип-картата пишеше мислено докладите си. И все пак той се чувстваше като затворник на своята глава. Никой не знаеше колко много хора знаеха какво гледа, къде сърфира, с колко пари разполага и къде, и за какво ги харчи. Това направо го задушаваше.

Камен се премести на срещуположната седалка отпивайки пак от неприятния коняк. Марс вече залязваше, защото те вече се намираха от обратната страна на марсианската луна. Шофьорът прекъсвайки прекрасната гледка, се показа на малко прожектирано екранче пред Камен за да му съобщи, че след 3 минути пристигат на адреса, той сърдито му кимна и изгълта коняка си на екс, правейки същите физиономии. Около тях се разлетяха множество транспортни дронове изпълняващи поръчки към Марс или към Земята. Таксито леко се раздруса избягвайки сблъсък с безпилотните транспортни средства.

- Простете за турбуленцията...- от колоните отново се чу гласът на 

шофьора.

Камен си замълча оставяйки чашата. Таксито плавно се спусна между сградите и паркира срещу посоченият адрес. Камен излезе давайки усмихнато човече като клиентска удовлетвореност в приложението на таксиметровата компания и се отправи към огромна сграда, на която пишеше с огромни преливащи букви: 

„Свободна борса на Фобос“

Сградата беше сред най-високите в региона. Предвид факта, че гравитацията на тази луна е много слаба, улиците и подовете на всички сгради на марсианската луна бяха с метално покритие, за да можеше хората с помощта на специално пригодени магнитни обувки да могат да се придвижват безпроблемно по повърхността.

Такава борса имаше и на Деймос, но Камен Андреев си предпочиташе тази. Тук познаваше един търговец, с който малко заобикаляха законите за някои стоки, а и получаваше хубави отстъпки. Пред сградата имаше робот, който учтиво посрещаше множеството и ги подканяше да се отбият на щанд 22, където можеше да си купят истински цигари, не електронни. Но Камен Андреев просто се усмихна и влезе в сградата с останалите нетърпеливи хора. Вътре го лъхна мириса на пот и застоял въздух. Като влезе малко по-навътре успя да различи и различни парфюмерийни аромата, ароматни тютюни и натурален тютюнев дим. По коридорите между щандовете имаше много хора. Всички те се блъскаха едни в други, опитващи се да се разминат с тези, които са застанали пред търговските щандове и се пазаряха с продавачите или просто чакаха да им дойде реда. Сградата имаше тридесет и три етажа. Като на всеки етаж всеки търговец продаваше различни стоки, а той трябваше да стигне до двадесет и осмият етаж, там беше неговия човек. Успя някак бутайки се да стигне до пред асансьорите. Единият веднага отвори врати и от него за пъплиха като мравки на различни страни десетки хора. Те всички се опитваха да минат покрай чакащите да се качат на тяхно място. Когато асансьора се изпразни един зелен лъч сканира чип-картите на всички чакащи и те заедно с Камен нахълтаха в асансьора. Той внимаваше за хакерски намеси. Защото на такива места имаше хора с подобрени чипове, с които проникваха и ти източваха парите, въпреки защитните стени, които Камен ъпгрейдваше редовно. 

Двадесет и осмият етаж. Вратите се отвориха и Камен едвам успя да се промуши между две възрастни дами и точно преди вратите да се затворят се измъкна и изскочи на етажа. Двадесет и осмият етаж беше по-спокоен, нямаше толкова големи тълпи от народ. Тук се дишаше по-свободно, липсваха натрапчивите миризми. Камен бързо намери търсения 654-ти щанд. Видя че и тримата търговци бяха с клиенти. Той застана отстрани и зачака, пускайки си местен новинарски канал в главата. По него обаче говореха за Земята. Темата бе обострянето на напрежението между двете големи сили на Земята. Някакъв добре костюмиран експерт обясняваше, че източния блог е нарушил договореностите в Обединените нации(ОН/чийто членове са страните и от двете противопоставящи се обединения/) като е увеличил броя на арсенала си от ядрени-бойни глави, провокиран от западно-атлантическия съюз, който е тествал нова атомна далекобойна ракета в космоса. Камен поклати разочароващо глава и превключи на музикален канал. Точно тогава единия от търговците го повика и го пусна да влезе в склада зад щанда. Камен се вмъкна и седна на един стол, и заразглежда бутилките с алкохол. Сред тях имаше всякакъв твърд алкохол българска гроздова ракия, сръбска дюлева ракия, българска мастика, турска анасонова ракия, гръцко узо, руска водка, шведска водка, шотландско и ирландско уиски, американски бърбън, френски коняк, даже и немски шнапс. Камен стана и взе една бутилка с френски коняк от един рафт и облиза устни. Бутилката изглеждаше много изящно на външен вид. Камен сканира с очите си QR кода, който беше вместо етикет и информацията му се разкри директно в главата. Според нея бутилката беше произведена във Европейския съюз от бял сорт грозде, наречен Uni Blanc. За това грозде знаеше всеки любител на коняка, защото от него се дестилираше най-добрия френски коняк. Но Камен добре знаеше, че всичко се произвежда тук на Фобос. Но наистина се правеха по оригинални рецепти, и бяха с истински вкус, за това и той биеше толкова път до тук.

- Отвори я, точно зад теб има чаши. – каза влизащия търговец, който Камен познаваше. Пешо му беше приятел от детинство, и той веднага му стисна ръката, а след това отвори бутилката и си наля в една чаша. Бавно разклати чашата, после вдиша от аромата на коняка. Дробовете му се напълниха с приятния плодово-гроздов аромат към който се усещаше нотка на обгорен дъб Трондхайм, мирисът на изключителен френски коняк. Той отпи малка глътка и задържа течността на небцето си за малко. После преглътна и се усмихна доволно.

- Колко? – попита възхитен Камен гледайки самодоволно приятеля си.

Търговеца взе бутилка и се направи, че сканира с очите си QR кода на информацията, от който пишеше, че е три годишен.

- 300! – каза неочаквано. Камен се усмихна и каза:

- Аромата е прекрасен, вкусово е в духа на стара Франция, но добре знаеш, че леката едвам доловима киселинност издава, че гроздето е тукашно, а не френско. Най-много 200!

Търговеца го погледна, знаеше отлично, че трудно би излъгал Камен Андреев но търговията, си е търговия и трябваше и да опита да изкара нещо отгоре.

- 280 и нито стотинка по-малко. – изглеждаше категоричен Пешо. – Знаеш, че няма да намериш по-добър коняк във Слънчева система извън Земята!

- Да, така е! – съгласи се Камен, след което и той мина на ти: – Но съм ти редовен клиент, за това ще ми го дадеш за 230!

Двамата се засмяха. Пазарлъка беше част от удоволствието да пазаруваш от такива базари в свят, където онлайн търговията е доминираща. Когато се успокоиха Пешо каза:

- 260 вече съм без комисионна и си стискаме ръцете! – той му подаде ръката си. Камен отпи още една глътка, преглъщайки с наслада. След което шумно премляска гледайки замислено и каза:

- Взимам я за 245!-стискайки ръката на търговеца. – И ще взема още четири бутилки.

Докато отделяше ръката си от неговото ръкостискане, му показа два пръста. Това беше код, който търговеца разбра кимайки, след което каза: 

- Има яка песен по канал 7 на местната телевизия. – Камен Андреев 

включи на конкретния канал и така заглуши следящите машини. 

- Имаме 5 минути, ела след мен! – търговеца го вкара в едно малко тайно помещение. В него бяха набутани стотици книги. Двамата едвам минаваха от купища всякакви книги наредени навсякъде. Книгите бяха редени по земята върху алуминиево фолио и до стените облепени пак с алуминий. Пред тях имаше други книги подредени едни върху други на купове. Камен огледа първия куп книги, взе една после я остави. Взе тази под нея, погледна я и нея я остави.

- Побързай... – каза търговеца следейки таймер на чип-картата в главата си. Камен му подаде една книга и продължи суетейки се, но накрая я видя. Той издърпа внимателно една книга от наредените книги до едната стена, изтупа я от праха и я отвори. Заглавието ѝ беше „Под игото“ от Иван Вазов. Камен в ръцете си държеше последното издавано хартиено издание на „Под игото“ класическия роман на световно известния български автор Иван Вазов. Той знаеше, че произхода на рода му е български. Но обединена Европа отдавна бе загърбила националностите и всички в нея бяха европейци. Тази книга не можеше да се намери даже на електронен носител, защото се водеше като националистическо-пропагандна. Но ето я в ръцете му, на забранената за производство и ползване хартия. Бързо я подаде на Пешо и двамата излязоха. 

- Значи за всички 5000? – попита Пешо, който бе сложил книгите в специален алуминиев джоб.

- С доставката до София, нали? – Камен си подаде ръката, а търговеца я прие с думите:

- Но дрона ще полети утре?

- Разбира се. – съгласи се купувача. 

След което двамата седнаха сред пълните с алкохол складови рафтове, и търговеца сипа на Камен още един коняк, а на себе си наля бърбън. Двамата се познаваха от деца. Но съдбата ги беше раздалечила, но не и разделила. 

- Как е Елена? – поде разговор Камен питайки за жена му, а търговеца каза с весел тон:

- Очаква те за вечеря!

- О, не Пешо, нека да е другия месец. Утре ще посрещаме кмета на Рейкявик, още пиша речта на нашия кмет. 

- Довечера ще я напишеш след вечеря, а утре има совалка директно до София. – настоя Пешо, който се усмихна и вдигна чашата с бърбън. Камен го погледна и чукна чашата си в неговата. 

- Ще вървя приятелю, че и вкъщи нещата не са много цветущи. Малката Роза с тая асма пак има криза, постоянно е на инхалации с бета-агонисти. – Камен се натъжи, сещайки се за малката си дъщеричка.

- Тук сме под купол, но никой няма асма! Знаеш, че за жената и децата ти винаги ще има място при нас. В цеха за алкохол винаги търсим нови работници.

- Знам приятелю, но знаеш че никога не е толкова просто. Беше, докато бяхме деца, сега нещата са... – Камен отпи от коняка си и се отнесе в годините на тяхната младост. Двамата бяха част от малка група момчета, които до края на студентските си години се подкрепяха и бяха много задружни. Бяха млади и безгрижни но след университета всички се разпръснаха из вселената. Всеки пое по пътя си. Изведнъж се сети за младежите, с които слезе от совалката и благородно им завидя. Някога с Пешо и другите от тяхната компания бяха същите като тях. Докато си мислеше за годините назад отвън се чуха писъци, викове и шум от тежки стъпки. Вратата се разби с трясък и в склада връхлетяха с леко забавени движения два тежко въоръжени терминатора на ОН. Терминаторите представляваха автономни тежко въоръжени с ракети и автомати роботи командвани от централизиран изкуствен интелект. 

- Не мърдайте! – каза леко провлачено електронния глас на единия от двата влезли в помещението въоръжени терминатора. Двамата приятели се изправиха.

- Как си позволявате! Тук на Фобос имаме право да продаваме собствен алкохол! – нахвърли се на терминаторите търговеца Пешо. Другия терминатор насочи автомата си срещу главата му и каза с провлачения си глас:

- Назад! Назад! Назад!

- Но хартията е забранена навсякъде във вселената! – каза първия. Явно терминаторите някак бяха засякъл продажбата на книгите. 

- Но тук няма хартия! – намеси се Камен, който се опита да подкрепи приятеля си. Единия от терминаторите изстреля малка ракета и проби дупка в стената зад тях след което каза:

- Там има хартия! Стара хартия!– но в момента, в който произнесе тези слова двата терминатора се изключиха и тупнаха тежко на метално-бетонения под. 

- Камене какво им направи? – попита уплашено Пешо, тъй като знаеше, че за повреден терминатор на ОН ги чака доживотен затвор. Землянина го погледна също втрещено:

- Аз ли? Нищо! Просто сами си тупнаха! – извика Камен и двамата погледнаха навън, където всичко изведнъж се укроти и настъпи гробна тишина. Всички терминатори в коридора на двадесет и осмият етаж бяха паднали на пода, а хората стояха и гледаха в една точка, явно нещо по телевизията. Камен плахо излезе от склада и попита една жена какво става:

- Не знаете ли? – отговори му с въпрос жената обръщайки се бавно към него. – Пуснете си който и да е информационен канал. На Земята някой го е направил, натиснал е червеното копче!

- Какво? Семейството ми... – извика Камен и с мисъл веднага включи през чип-картата си телевизия, и възприятията му почнаха да превключват каналите, и наистина даже на музикалните канали показваха спътникови кадри как ракети прелитат и от изток на запад, и от запад на изток, а след миг цялата планета пламва. Живота на планетата Земя свърши с огън!

От очите на Камен потекоха сълзи, но изведнъж усети една ръка да докосва рамото му. Обърна се и видя Пешо, който го поведе нанякъде:

- Да вървим приятелю. Няма ги вече...– каза Пешо на шокирано-разстроения Камен, и той просто тръгна. Днес той беше загубил семейството си, града и работата си и даже планетата, от която произлиза цялото човечество. 

Два часа по-късно губернатора на Марс, който бе назначен за такъв от вече не съществуващите ОН обяви, че Марс и двата ѝ спътника Фобос и Деймос обявяват независима Марсианска федерация. 

Два дни по-късно вече самообявилия се за президент на Марсианската федерация е хвърлен от частен луксозен звездолет и Марс се поделя между двете корпорации, които оперират на територията на планетата и спътниците ѝ. След този ден корпорациите малко, по-малко почват да завладяват всички населени с хора космически обекти. Вселената стана тяхна собственост, а човечеството не направи нищо за да се противопостави...

Край

Костадин Койчев-Kovak

10.01.2024г.