...Предложение... (Днес)

За семейството предстояха трудни времена, помрачени от хора, които искаха да ни съсипят, да ни разделят, да ни унищожат, но днес беше един от най-щастливите дни, въпреки това. Няма да разказвам, за това което ни прави нещастни, а за това, което ни радва в момента...! Както винаги ликуването в живота, върви ръка за ръка с любовта и макар, че някои от нашите най-близки роднини, бяха прегърнати от злото. Ние трите приятелки и сестри, бяхме свидетели и участници в любовта.Чувството, без което човешкото съществуване не би било възможно, единственото чувство, което си струва всички болки и страдания, което осмисля и създава всичко останало в света. Днес по-щастлива не бих могла да бъда и не само защото имам до себе си, мъжът на живота ми, не само защото двамата се подкрепяме в добро и в зло и се обожаваме безусловно, но и защото виждам, че напук на цялата тази буря, отнесла ни от вихъра, двете момичета, които седят срещу мен имат радостта да бъдат осветени от това, което аз изживявам...! Любовта, винаги различна, единствена за всеки, сплотяваща и обединяваща всички.

Днес няма да разказвам за себе си, ще разказвам за тях двете. Две момичета, които се пребориха за своето щастие и за това, в което вярват. Две момичета, които поставиха полетът на любовта преди всичко останало. Двете момичета, които изтърпяха най-големите неволи в името на техният житейски смисъл, които се изправиха пред бедствия-урагани и гръмотевици, пожари и наводнения, земетресения и пориви, осветявания и затъмнения, смърт и живот, някъде вътре в тях, именно тези в света и душата им.

Днес ще ви предам накратко най-важното от тяхната история. Имената им няма да ви казвам, но ще ви покажа красота и достойнствата им. Ще ги нарека двете Виктории, защото дори когато губят, тези двете триумфират...! Днес на същата дата преди няколко месеца, разбрахме от Виктория 1 и нейният Ромео, веднага след тяхното импулсивно и романтично бягство на двама младоженци, че домът ни ще бъде благословен от присъствието на едно малко ангелче, което е на път да се роди. Едно ангелче, което ще бъде носител на доброто и красивото, наследник и следа на една огромна любов, за която вие вече знаете и следите от момента, в който ви я споделих и днес на тази дата тези младоженци и родители, по-щастливи отвсякога приеха за станат кумове на следващото семейство, което щеше да се оформи в нашето огромно семейство. И тези двама луди влюбени бяха точният пример и подкрепа за тези, които днес щяха да обяват пред света, че са решили да свържат живота си завинаги, както винаги е било писано, още от преди те да го разберат. Какво бих могла да кажа за историята на Вики 2 и нейният любим?!: Като за начало всички знаехме нейните достойнства, но никога не сме си представили, че ще изживява и защитава любовта си по този начин...! Беше достатъчно затворена и подтискана през годините, за да може да скрие в себе си истината и откритието, че е безумно влюбена. Преди не много време, тя отхвърляше любовта от страх...и днес тя е човека, който най-смело я открива и показва, както преди по старому. Но и приказния и Ромео не оставаше по назад. Те са си лика прилика. Две сродни души или по скоро една. Намерили се без да се търсят. Взели се, защото силно се обичали и мечтаели. Променили целият си свят, но най-накрая открили себе си. И макар, че техният характер предполагаше тези думи и действия, никой не предполагаше, че нещата между тях изобщо са възможни и могат да се случат така. Дори аз, която ги разкрих преди всички и разбрах какво се случва не вярвах, че ще се случи така...?! Хубаво, ме наричат те „Съучастничке”, но безспорно те са най-големите си съучастници...! Днес задачата, която те ми бяха поставили, тоест Ромео ми беше поставил, бе да събера цялото семейство на вечеря(това за съжаление е доста често-да не може да се събере цялото семейство, но когато го направим, тогава се случват с малки жестове, големи неща както се случи и сега), защото той ще и предложи „да бъдат заедно след края...”. Предполагах, че сигурно са говорили за това, но идея си нямах, че той вече и е предложил. Сега идеята беше всички да останем без думи...! И понеже не мисля, че съм способна да предам този момент със свои собствени думи, ще цитирам: (Веднага след приветствените думи на дядо или както ние го наричаме-вожда на семейството, той заговори, а ние го гледахме изненадани и в очакване).

- „Благодаря ти за топлите думи, вожде! Истината да си остане между нас е, че ти винаги си ми напомнял на татко, заради начина ти на мислене и бих искал да се възползвам, че всички сте тук тази вечер, за да те попитам нещо по старому и с цялото ми уважение и обич...” -тогава той спря и зачака одобрението на дядо, който каза:

- „Давай, момко!” -тогава нашият Ромео се изправи. Всички предчувствувахме щастливи какво ще последва, но не и как...?! Той отиде до дядо и до Вики 2 и продължи:

-  „Вожде, бих искал тук пред цялото семейство, да те помоля за ръката на твоята внучка Виктория! ”-завърши той, коленичейки пред нея.Всички трогнати, затворихме устата си от вълнение. Сякаш в този момент не можехме да понесем толкова любов и щастие...

Нашата Виктория се разплака от радост, гледайки своя любим. Дядо я хвана за ръка и попита:

- „Ти съгласна ли си, принцесо” ?!

-„Да, дядо...! Разбира се!”-отвърна тя без съмнение, но със шепот едва, едва...

- „Добре тогава, щом е така...”-отговори дядо, отиде до зет(2) си и го прегърна с думите:

- „Синко, добре дошъл в семейството!”-при това щастие вече и Виктория не можеше да сдържа емоциите си, стана от стола и прегърна двамата едновременно, казвайки :

- „Обичам ви, обичам ви толкова много!” ...

А дядо:

-„Знам, всички знаем, какво ти струваше да се бориш, за да бъдеш щастлива?! Какво ви струваше на двамата, така че сега ви остава само да се обичате и да защитавате това, което вече сте постигнали. Имате благословията ни, вие не заслужавате повече пречки, но дори и те сами да дойдат при вас, знам че ще ги изгоните с любовта ви...!”

ЕПИЛОГ:

По-късно вечерта, чух  двамата влюбени да си говорят, далеч от нас:

-„По време на нашите скандали се влюбих в теб и загубих всички битки с теб, защото ти си спечели душата ми, а това е и моя победа...”.

Двамата танцуваха безкрай...