Вратата се отвори и в чакалнята влезе някакъв мъж, който сякаш се беше търкалял по земята. Той седна на пейката до другия мъж, който четеше вестник.
- Блъсна ме кола – оправда се новодошлият, когато другият го погледна. – Изхвърчах на няколко метра. Помислих си, че ще умра.
Мъжът извади кърпичка и започна да бърше кръвта от челото си. Другият мъж затвори вестникът и каза:
- И аз миналата година имах подобно преживяване.
- Така ли? – попита блъснатият, но не проявяваше голям интерес. – И какво стана?
- Бях страстен пушач от 25 години. Една нощ заспах със запалена цигара. Когато се събудих, всичко гореше. Много се изплаших и не можех да стигна до вратата. Затова скочих през прозореца. От 16-тия етаж.
Това вече привлече вниманието на другия. Той погледна събеседника си учуден.
- Айде стига бе! И какво стана после?
- Ами озовах се в тунел, в края на който имаше светлина. Тогава чух силен кънтящ глас: “Хей” – повика ме гласа. Аз се провикнах: “Ти Господ ли си?”. “Не, аз съм архитекта на тун ...