6 мин за четене
(една различна гледна точка)
В стаята беше тихо. Чуваше се само нежното докосване на ръцете му по клавишите на пианото и прелестната мелодия, която излизаше от тях. Той обожаваше да свири в подобни моменти. Когато се чувстваше обладан от най-различни чувства, които можеше да изложи само по този начин. Той не беше поет и поради това не умееше да борави с думите. Никога не е могъл да изрази себе си на белия лист. Той не беше и художник. Радваше се на красотата пред очите му, но никога не беше в състояние да я пресъздаде с четка и боя. Той беше музикант и само чрез музиката си можеше да покаже кой е всъщност и какво изпитва в даден момент. И точно заради това той свиреше.
Музиката се усили. Той натискаше клавишите все по-яростно и по-яростно. Беше гневен. Това си личеше отдалеч. Изразяваше болката си чрез прекрасната мелодия, която в този момент звучеше все по-могъщо. Беше със затворени очи, наслаждаваше се на музиката си. И това по един странен начин го правеше щастлив. Мелодията спря из ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse