Приказка

ПРИКАЗКА

                                                                       На всички, които не се усмихват

толкова често, колкото трябва...

Има една звездичка - третата от ляво на дясно и четвъртата отгоре надолу. Тя свети малко по-различно от другите - синьо, когато е щастлива; зелено, когато е нещастна; лилаво, когато знае някаква тайна и иска да я сподели. Когато беше още съвсем малка, тя светеше с ярко жълта светлина, която трептеше при всяка нейна усмивка. После, когато порасна малко, звездичката светеше в бяло, когато й се спеше и в червено, когато сърцето й трептеше засрамено от нечий поглед като бузите на влюбено момиче в обятията на любимия.

Тази звездичка не беше мирна като останалите. Стоеше си вечер на мястото, но когато Слънцето озаряваше тъмното небе и изпращаше нощните "очи" по леглата, нашата звездичка се скриваше в един от неговите лъчи и тръгваше на обиколка по света. Тъй като в нея ги имаше всички цветове, звездичката успяваше умело да заблуди хората и да се промъква в мислите, ръцете и чувствата им - танцуваше в целувките на влюбените, заспиваше в прегръдките на майките, блестеше в очите на щастливците и се стичаше със сълзите на нещастниците. Тя се криеше толкова добре, че дори Слънцето не успяваше да я забележи, когато вечер прибираше лъчите си, за да ги зареди с енергия за следващия ден. Тогава звездичката, уморена от разходката и от всичко, което бе научила, заемаше мястото си до другите звезди и наблюдаваше заспиващия свят. Тя дори не се опитваше да разкаже за приключенията си на другите, защото те нямаше да й повярват или щяха да кажат на Луната, а тя на Слънцето ... и тогава малката многоцветна звездичка никога повече нямаше да види своите приятели от Земята. Затова тя записваше приключенията си върху късчета небе, които скриваше толкова умело, че само онзи, на когото тя прошепнеше "обичам", можеше да ги види, подредени едно до друго в строга последователност, образуваща дъга. И тази дъга не е нищо друго, а отразеното щастие на онзи, който  се огледа в нея.

А звздичката? Децата я наричат фея, възрастните - приказка, старците я откриват в очите на внучетата си. Но всички ние без да подозираме я наричаме "усмивка".