В далечна страна, в красива гора често идвал добър вълшебник. Той обикалял цялата земя, но харесвал тази гора и му било приятно да се разхожда из нея. Много грешки и злини поправил този вълшебник, защото обичал света, в който живеел. Е, не всякога успявал да се намеси в делата на злия вълшебник, защото или не бил наблизо, или късно научавал, но много се стараел. Сега ще ви разкажа само за една от многото му добрини, които сторил.

          На запад от гората се простирала широка поляна. Далечният ѝ край опирал в последните или първите къщи - зависи кой откъде е тръгнал - на неголямо село. В една от тези къщи живеели майка  и дъщеря. Доскоро в семейството имало и мъж, но той загинал неочаквано. Негово задължение било да се грижи за гората: лекувал заболелите дървета, отстранявал изсъхналите, подрязвал клоните, за да не си пречат, премествал млади фиданки на слънчеви места, за да растат добре, а през тежките студени и силно заснежени зими подхранвал животните и птиците. Добър стопанин бил, затова и гората била толкова хубава. Един ден обаче не могъл да се предпази от падащо дърво и то го притиснало. Добрият вълшебник точно тогава не бил наблизо, а когато научил, вече било късно и мъжът загинал.

          Двете жени вече трябвало да се грижат сами за прехраната си и за поддържането на къщата. Добре, че умеели да шият и да бродират. Досега ги търсели само съселяните им, защото те отказвали да приемат повече поръчки, но сега започнали да идват клиенти и от близките села, а скоро и от някои от съседните градове. През деня, когато времето било хубаво, те работели на верандата, а вечер влизали в дома си и продължавали на светлината на газена лампа, на лоена свещ или дори на блясъка от камината - тогава нямали като днешното осветление. Очите им се уморявали, допускали грешки, за които на другия ден губели време да ги поправят. Това знаел добрият вълшебник и много искал да им помогне. Даже вече бил намислил как да го стори. Той не обичал да се знае за неговата намеса и търсел на кого да повери тази задача.

          От известно  време видял, че един млад и любопитен гарван често се появявал в градината на двете жени. Привличали го лъскавите мъниста и блясъкът на иглите. Даже, когато забележел, че край масата няма никого, той грабвал я някое копче, я някое мънисто. София, така се казвало момичето, забелязала кой е крадецът и споделила с майка си, но те не му се разсърдили, макар че това им обърквало работите - все пак той им правел компания. Даже понякога разговаряли с него, а той им отговарял със своето грачене. София дори направила хранилка от една дъсчица, закрепена между клоните на крушата, на която кацал този необичаен приятел, и често му носела храна, останала от тяхното ядене. Гарванът предпочитал мишки, жаби или гущери, но не отказвал и храната на момичето, защото била израз на добрите ѝ чувства. Сигурно от благодарност той спрял да краде и даже започнал да им носи разни лъскави нещица:  стъкълца, блестящи камъчета, разни метални парченца, дори и една чуждоземска паричка. Върнал им и всичко, което им бил взел. На София ѝ било много забавна тази размяна на подаръци. Винаги помахвала благодарно с ръка, а после поставяла дреболиите в една купичка на полицата над камината.

          Точно този гарван решил да използва добрият вълшебник за свой пратеник. Намерил край близката река малко блестящо камъче, докоснал го с вълшебната си пръчица и произнесъл: "Да светиш като слънце, когато се намираш в стаята на София и майка ѝ!", после го пуснал сред поляната край къщата. Ами да, гарванът веднага го забелязал, клъвнал го с човката си и в подходящ момент го пуснал на работната маса на верандата. И това камъче попаднало в купичката над камината.

          Наближавала есента, дните ставали по-малки и по-рано започнало да захладнява, затова жените през този ден се прибрали, когато слънцето все още греело, макар вече да клоняло към залез, и седнали край прозореца да довършат работата си. Унесли се и по едно време София плеснала с ръце: "Мамо, виж, навън е тъмно като в рог, а защо тук е светло като през деня!". Изненадани, те се огледали и почнали да търсят откъде идва светлината. Да, от купичката над камината и от камъчето - последният подарък на гарвана. "Гарванко, гарванко, какъв хубав подарък си ни донесъл, приятелю! Утре и аз ще ти дам най-хубавия къс от нашето ядене.", промълвила София.

          Двете жени набавяли своите материали от един магазин в близкия град. Там носели и изработените от тях неща, които не са им поръчани предварително. В града най-често ходела майката, а Сафия - по изключение. Сега майка ѝ била с навехнат крак и отишла София. Дали се намесила съдбата, или пак тя пошепнала на добрия вълшебник, че моментът е много подходящ, или пък самият той така решил, но когато момичето пристигнало в магазина, там заварило един млад търговец, който обичал да пътува и доставял хубави материали. Когато му харесвали, купувал готови изработени неща, които после препродавал при своите пътувания - покривки, гоблени, възглавници, килими.

          - Хей, момиче, никога не съм харесвал гарваните. Мислех, както и повечето хора, че са грозни и зловещи, но това, което виждам на този гоблен е нещо различно и хубаво. Как го постигна?

          - Ами, може би защото ни е приятел - на мен и на мама. Опитах се да предам интереса му към нашата работа, вниманието, с което ни обгражда - само да знаете какви подаръци ни носи. Виждате ли как едва се крепи на тънкото клонче, но така е привел любопитната си главица, че всеки момент аха-а да полети надолу. Е, ами нали все хак е птица, значи ще полети нагоре. Забелязвате ли - в погледа му има много любопитство, но и приятелска топлина. Всеки ден е на крушата в нашия двор и винаги ни поздравява. Ние вече свикнахме с граченето му и ако закъснее, започва да ни липсва.

          Младият търговец харесал София и много по-често отпреди започнал да идва в този магазин, надявайки се пак да я срещне. София също молела майка си, тя да отиде до града и така те се срещнали още няколко пъти. Търговецът купил от нея още при първата среща гоблена с гарвана, а после и голяма везана покривка за легло, на която били избродирани най-красивите храсти и дървета, изпъстрени с изящни цветя и още по-изящни летящи птици, и когато пък той ги продал на богато семейство в друг град, спечелил добри пари. После поръчал покривки за детските легла на същото семейство. И колкото повече се срещали София и младият търговец, толкова повече се харесвали и накрая се влюбили. Тогава той отишъл в дома на двете жени и поискал ръката ѝ от нейната майка. Оженили се, после им се родили деца. Поправили старата къща, направили я по-голяма и по-удобна. Търговецът се оказал добър и също трудолюбив човек. Заради семейството си той вече пътувал по-рядко, но все пак ги снабдявал с най-добрите материали, които намирал. Продължил да продава и готовите неща, които те изработвали. Когато си бил вкъщи, поел грижата за гората, като заместил бащата на София. Гарванът продължил да ги навестява, сприятелил се с новите членове на семейството и размяната на подаръци продължила. Когато след време той изчезнал и повече не се появил, закачили красивия гоблен, който някога младият търговец купил от София над камината във всекидневната. Тогава той не го продал, а го запазил за себе си, защото много го харесал. Всички вкъщи знаели за заслугите на този мил приятел - гарвана. Скоро голямата дъщеря започнала да помага на майка си, защото баба ѝ вече била остаряла и не можела да работи както преди. Единият син помагал на баща си в гората, а другият обичал морето, както и да пътува по света и поел търговските дела. От далечни страни той донасял вкъщи най-добрите платове и конци, а после доставял или продавал изработеното.

          Добрият вълшебник бил доволен - доброто, което направил, било напълно заслужено. Продължил да обикаля по света и както и преди  много често посещавал красивата вековна гора и наблюдавал с радост живота на новото семейство.