Приказка за Първата Любов

                Имало едно време едно момче, то било много будно и романтично, но в същото време необяснимо стеснително и срамежливо. Един ден момчето карайки колелото си, срещнало едно момиче с руса прелестна коса, бели панталонки, с много красиви и добри очи и сияеща лъчезарна усмивка. Нещо непознато трепнало в момчето, то осъзнало че това чаровно и обаятелно момиче е най хубавото нещо което е срещнало в живота си и тутакси се влюбило в него. И тъй като момчето било срамежливо, те основно контактували чрез писма. Благодарение на момичето влюбеното момче изпитало най-чистите и приятни чувства и срещнало първата любов.  

               Но съдбата решила да ги раздели, изпратила ги да учат в различни градове. 

Момчето направило няколко опита да възстановят връзката си, но неуспешни. После заминал войник в далечен град, а след казармата съдбата го срещнала с  друго момиче. После започнал да мисли за кариера, образование и отишъл да продължи образованието си в още по-далечен град. Там пък се срещнал с друго момиче и за по-малко от минута след като се запознали решил че това ще е неговата съпруга в живота. Оженили  се четири години по-късно, родили им се двама сина и днес са вече баба и дядо.

                През всичките тези години от своят живот момчето много, много, много често си мислело за първата любов , но не намирало начин да се срещне отново с нея, а съдбата така ги разделяла и отдалечавала, че накрая той отишъл да живее чак на другия край на света.

Оплетен от слепите амбиции, заблуди и изкушения на съдбата, водейки безсмислени битки в живота, момчето постигнало почти всичко което е решил и си поставил за цел , но не можел да си отговори на един въпрос -  „Каква част от нашия живот е наистина под наш контрол?“    Защото съдбата успяла да го раздели с първата любов от детския свят на неговите мечти. Първата Любов  благодарение на която изпитал най-чистите, нежни  и приятни чувства. Любов която останала в приказния свят на неговото детско въображение, илюзии и мечти, и може би затова неизживяна, но съхранена. Любов детски чиста , неопетнена, ненаранена, опазена от разочарования и все още някак си жива, живееща в момчето оцеляло и то някак си в мен, което понякога идва  и ми напомня: кои съм аз, кой трябва да бъда и кои бих могъл да бъда....

И това момче дойде при мен и ме помоли да опиша неговата история. За да поиска прошка, а и първата любов узнае, че всеки път когато  си мисли за нея , нещо познато трепва в него, и по вълшебен начин събужда нежни чувства  оцелели и запазени някъде дълбоко в сърцето му, и тези чувства го правят приказно щастлив. Щастлив че все пак макар и за малко е срещнал първата любов, която по чудодеен начин ни  учи да ценим и помним красивите моменти в живота,а за това момче първата любов остава най-красивата приказка в която дори е имал възможността да участвува.

                И историята за първата любов на това момче не завършила както в другите приказки, където обикновено главните герои живеели заедно дълго време в пълно щастие, но тя научила момчето на три много важни урока и добродетелта, които после много му помагали в живота, и които са изцяло под наш контрол.

•             Първият - Когато иска нещо да не се страхува, а да опитва и се бори, докато го постигне

•             Вторият - Да се учи от грешките си и пропуските си и да не ги повтаря

•             И третият, най-важният – Когато обича някого, да му го казва и показва

 юли 2016