Здравейте. Казвам се Данаил и хобито ми е да пиша авторски приказки в стил Братя Грим. Ако  решите може да ме подкрепите като гласувате, коментирате и последвате. Така ще имам муза за още интересни приказки. В момента имам 6 авторски приказки и ще ги качвам през определен интервал.  Приятно четене :)

Имало едно време малко сгушено селце, скрито под високите дървета на планината. Там хората не били богати, но някак успявали да свържат двата края.

    В един слънчев ден една от жените в селото, която се казвала Грета, решила да отвори странноприемница. Старата сграда не била в добро състояние, но с помощта и подкрепата на хора от селото, се превърнала в чудна гостилница. Пред входа се полюшквала табелата с името „Черния лебед".

    Като всяко ново начало било трудно и се налагало да тя работи вътре заедно с майка си. Странноприемницата била разделена на две части - в подземието имало кръчма , а на приземния етаж се намирало мястото за почивка. В селото, а и дори в околните села, нямало подобно нещо и мълвата бързо се разчула.

     Не след дълго странноприемницата заработила успешно и жълтиците не спирали да валят. Една вечер Грета се запознала в бъдещият си съпруг на име Герд. Но тя не знаела, че това било капан. Той бил сипал специална нещо в питието й: любовна отвара.

      Една нощ, докато навън бушувала силна буря, се родила първата им рожба - техният син Том. Като, че ли природната стихия предвещавала това, което щяло да се случи.

     Момчето растяло, а Грета се била отдала изцяло на работата си в странноприемницата. Жълтиците се трупали с всеки изминал ден, но в това време съпругът й обмислял пъкления си план.

Веднъж, докато Грета и Том спели, Герд отворил вратата, взел една факла и се отправил към близката гора.

     След като преминал през нея, пред него имало ново препятствие - калното мочурище. Наблизо в храсталаците имало скрита лодка и с нейна помощ започнал да плава през мочурището. Не след дълго лодката заседнала в плаващи пясъци.       В този момент Герд се изправил, поел си дълбоко въздух и скочил. Пясъците бързо го засмукали, но той не се съпротивлявал. Точно преди да потъне си поел дълбоко дъх и затворил очите си. След няколко мига Герд се озовал в подземен тунел, минаващ под цялото мочурище. Там имало подземен водопад .Той отишъл да се изкъпе в него, понеже целият бил в кал с. След като изсъхнал, се отправил към мястото където се намирала къщата старата вещица. Когато пристигнал, къщата се съживила и кокошият крак, който й служил за основа, подскочил и тя се насочила към него.           Вратата се отворила и го погълнала. Вещицата стояла върху стол от кости и си говорила нещо под носа. Толкова била грозна, че който я видел, след това не можел да заспи цял живот.

- Времето настъпи! - казал Герд.

- Казах ти, че отварата ще подейства. - рекла вещицата.

- Да, но това е само част от сделката. Искам да се случи това, което се договорихме преди десет години. - настоял той.

- Разбира се. Все пак ти ми плати със сърцето си. Ще имаш това, което искаш. Бъди търпелив. - успокоила го вещицата.

- Направи ли втората отвара? - попитал Герд.

- О, да! Отне ми известно време, но те уверявам, че ще проработи. – казала вещицата.

Тя взела една мръсна стъкленица, сдъвкала някакви странни съставки, изплюла ги вътре и след това я сложила върху огъня, докато закипи. След това я запушила и я метнала във въздуха. Уплашен, Герд скочил и точно преди стъкленицата да падне на земята, успял да я хване.

- Добри рефлекси имаш, момче! Преди и аз бях като теб, но след като използвам сърцето ти пак ще бъда млада.

След като казала това, вещицата започнала да хихика доволно на висок глас. Ужасяващите й крясъци изпълвали с ужас Герд и той решил да се махне колкото се може по бързо от там. Когато отвори вратата видял, че къщата се движила и в далечината забелязал светлинките на селото му. В този момент покрай големи големи купчини сено и скочил.

Когато се съвзел от падането, видял в как къщата на вещицата подскачала с бясна скорост под погледа на луната. Погледнал в пазвата си и отдъхнал - стъкленицата била цяла и непокътната.

На следващата сутрин слънцето изгряло и се чули първи петли. Том спял сгушен до кученцето си, което сладко се прозявало от време на време. Изведнъж няколко птички кацнали на прозореца и започнали да пиукат разтревожено. Кучето излаяло и Том се събудил. Видял птичките, но бил сънен и пак продължил да спи. Но кучето хукнало и започнало да лае още по-силно. Ядосан, Том станал и отишъл към прозореца да изгони птичките. Когато го отворил, те вече били кацнали пред вратата. Там той видял, че имало разплискано огромно зелено петно по нея и отишъл да каже на майка си, че има голяма мръсотия на вратата им.

Когато чула това, тя му казала да не се притеснява и, че ще го почисти по-късно. След няколко часа Том проверил вратата и от петното нямало помен.

Един на Грета се наложило да пътува извън селото. Тя вече разполагала със собствена каляска и два красиви коня. Не щеш ли на връщане й се наложило да се прибира по тъмно в гъста мъгла. Докато каляската минавала през стръмния криволичещ път, огромен камък се откъртил от скалата и паднал точно пред конете. Уплашени, те се опитали да го избегнат, но пътят бил много тесен и каляската се преобърнала в пропастта.

Изминали няколко дни, но Грета не се връщала. Притеснена, майка й разпитвала хората от селото дали не са чували нещо за дъщеря й. За съжаление никой не знаел къде е.

Един ден няколко човека нахлули в странноприемницата и запъхтяно извикали:

- Дъщеря ви...тя е мъртва!

Страшната новина покосила майка й като гръм от ясно небе и тя тутакси припаднала. Когато се свестила около нея били най-близките й хора. Герд й казал, че са намерили тялото на Грета в планината до селото.

Дните минавали, сезоните се сменяли, но тъгата обхванала селото не стихвала. Малкият Том бил пратен при роднини далеч от селото, за да бъде изолиран от всичко това, а баба му останала да стопанисва странноприемницата.

Герд изглеждал тъжен, но всъщност бил повече от доволен. Изчаквал удобен момент да предяви исканията си.

Една сутрин Герд пристигнал и връчил документите на бабата, с които предявавал иск за това странноприемницата да бъде прехвърлена на негово име. Ядосана от това, бабата започнала да крещи и дори грабнала нож, който започнала да размахва.

- Как смееш, неблагодарнико? - извикала тя. - Алчността ти няма край. Не стига, че Грета се грижеше за теб, докато ти стоеше отстрани и само взимаше всичко наготово, а сега искаш и това!

- Аз съм нейн законен съпруг и странноприемницата ми се полага по наследство. - спокойно отвърнал Герд.

- Съжалявам, но тя е прехвърлена на сина ти. - казала бабата. Махни се от очите ми. Не искам да те виждам повече.

Герд стоял и не можел да повярва. Планът му се бил провалил с гръм и трясък, а уж бил премислил всичко. Разгневен, той се обърнал и преди да излезне ритнал вратата с всичка сила и тя почти се откъртила.

След известно време нещата се поуспокоили и бабата решила да върне Том у дома. Една нощ внукът й отишъл при нея и й казал:

- Бабо, разбирам, че майка я няма вече , но мисля, че съм готов да продължа делото й. Виждам, че успяваш да се справяш с работата в странноприемницата и затова няма да се меся там. Искам да отворя нещо по моя идея.

- Радвам се, че си решил така, но ти нямаш опит. - казала баба му.

- Ще се допитвам до теб - с усмивка каза Том и я целунал по бузата.

След няколко седмици планът на Том бил на ход. Бил наел стара къща на другия край на селото, която му била отпусната от кмета безвъзмездно в знак на солидарност. Той имал интерес към залозите и знаел, че хората също ще бъдат заинтригувани от тях. Лека по-лека жълтиците започнали да падат и в неговия джоб. Това, което той не забелязвал било, че доста от клиентите били престъпници, измамници и бивши затворници. Баба му го предупредила да не ги пуска вътре, но той бил решен да не губи нито един клиент, каквото и да му струва това.

Една нощ при него дошъл да играе странен човек - цялото му лице било покрито с косми и само едното му око леко се виждало.

- Здравей момко! - казал странникът.

- Ще може ли да отседна тук, понеже бурята навън се усилва?

- Здравей страннико! За съжаление тук не е място за отдих. Може да отидеш в страноприемницата в центъра на селото. – казал спокойно Том.

- Разбирам, но както виждаш вятърът вече е много силен и дъждът скоро ще наводни улиците. Също така, докато пътувах изневиделица ме пресрещнаха разбойници и ме ограбиха. Остана ми само малката чанта. - казал с тъжен глас странникът.

- Съжалявам, но ти си поредният просяк, който споменава това. За съжаление ще трябва да ти посоча вратата. Тук е място за залози на жълтици. Ти нямаш, следователно ти пожелавам приятен престой под дъжда.

Странникът се огледал, изправил се бавно и се запътил към изхода. Точно преди да излезе, мощен гръм разтърсил цялата сграда. Той се обърнал рязко и казал:

- Ами ако ти предложа да изиграем една една специална игра. Забелязах, че тук не е позната, но в моето село е най-известната игра. Изведнъж любопитството на Том се запалило, но все пак останал скептично настроен. Странникът продължил:

- Гарантирам ти, че ще останеш възхитен. Тук играете по старомодния начин със зарчета и карти, но тази игра е съвсем различна. Ако желаеш може да изиграем няколко рунда. - предложил странникът.

- Интересна оферта, страннико - казал Том. - Но има малък проблем – не виждам какво би могъл да заложиш.

– Всъщност, все пак ми остана нещо, което мога да заложа.

Той бръкнал в пазвата си и извадил малката си чанта. В нея имало малко рубинено ковчеже, което било украсено с красиви орнаменти. По средата имало нещо като емблема със изобразени кръстосани два меча със щит по средата. Това веднага приковало погледите на всички и те набързо наобиколили масата.

- И така, уважаеми господа! - тържествено казал странникът. - Представям ви играта “Битката на древните”. Тя ще бъде моят залог.

- Но аз не знам как се играе тази игра, както и никой от хората тук - отбеляза Том. Няма да е честно, понеже ти ще имаш голямо предимство.

- Позволете ми да изиграя една игра пред вас и ако някой от тук прецени, че може да се пробва срещу мен да заповяда. Мисля, че залогът си заслужава. Ако спечеля си запазвам играта и правото да пренощувам тук. Ако изгубя, играта става ваша и ще се наложи да спя под някое дърво в дъжда.

- Дадено! - извикал Том, а отстрани се чули одобрителни възгласи.

Странникът огледал всички до един, погледнал надолу към ковчежето и плеснал три пъти с ръце. След третото плясване, ковчежето изведнъж започнало да се тресе неконтролируемо, светлината в помещението станала приглушена и двата меча и щитът от емблемата щракнали, и капака на ковчежето се отворил. От него започнала да излиза ярка червена светлина и за миг осветила всичко наоколо. Започнали да се чуват маршови барабани, като за война и странни фигурки изкачали от него.

- Вижте, това прилича на митичното чудовище, убито преди хилядолетия тук. - прошепнал някой.

- А това е легендарната убийца на демони. - казал друг глас.

Всички гледали в захлас, докато и последната фигурка не застанала на масата. Том бил силно впечатлен от това, което се случвало. Осъзнавал, че ако притежава тази игра, ще бъде залят от жълтици. Странникът взел едно перо, топнал го в мастилото и нарисувал квадратна решетка върху масата. След това поставил няколко фигурки от всяка страна и започнал да разяснява правилата:

- Всеки играч разполага с по пет героя - започнал странникът. Всеки играч ги получава като бърка в ковчежето без да гледа вътре. От голямо значение е как ще бъдат разположени фигурките по масата. Например стрелците и магьосниците е добре да са отзад, а рицарите и конниците да са отпред, понеже те имат повече кръв и могат да поемат доста щети. Всеки от героите има едно или две умения може да използва по един път в битката. Друго важно нещо е, че героите формират алианси. Някои алианси се бият добре срещу други алианси и обратно. Може да променяте тактиката си в зависимост от това опонентът ви какви герои и алианси има. Някой от тях са: Конници, Шамани, Тролове, Асасини, Демони и други. Също така всеки от героите може да се подобрява, но това зависи колко често ще печелите рундовете с битки. При всяка спечелена битка получавате определен брой игрови жълтици. Спечелете няколко поред битки и ще имате бонус жълтици. Колкото по подобрени са героите, толкова по силни ставате. Максимум може да подобрявате героите си три пъти. След всеки рунд някои или всичките ви герои ще бъдат мъртви. За да ги съживите те трябва да се поръсят със специален прашец. На който първи му свърши прашеца губи играта. Когато наредите героите и сте готови всеки от вас пляска по три пъти и играта започва.

След като казал това, той поставил ковчежето на срещуположната си страна и плеснал три пъти път. Чула се маршова музика и битката започнала. Изведнъж пред погледите на всички се открила невероятна гледка. Неподвижните фигурки като, че ли от нищото се съживили. Войните изкарали мечовете си, а маговете започнали да пускат магии по цялото бойно поле. Не след дълго цялата маса била осветена от многобройни цветове.

След като приключила битката, оцелелите герои се върнали по местата си, а мъртвите стоели безжизнени на земята.

- Сега следва едно от най-важните действия в играта. Както споменах по рано, за да продължите да играете ще трябва да направите това.

Странникът извадил малка колбичка и поръсил по една щипка прашец върху всяка мъртва фигурка. Изведнъж те станали, и се наредили обратно по местата си.

Възгласи на удивление и одобрение изпълнили залата, докато странникът се подготвял за следващата битка. Той бил прав - никой не бил виждал такава игра по тези ширини. След няколко кървави битки странникът казал:

Предполагам, че разбрахте как се играе. Няма да продължавам, понеже прашецът е скъп и ще свърши бързо, а не ми е останало много.

- Моля, всички да напуснат освен странника. - извикал Том. Тълпата започнала да се противи, но нямала избор. Бавно всички се изнизали и до минути Том бе останал сам на масата очи в очи с него.

- Признавам, добър си. Явно и друг път си попадал в подобни ситуации. Но едно нещо ме гложди. Ако директно реша да закупя игратата без да се налага да я печеля като играя срещу теб, откъде ще взимам този прашец?

- Добър въпрос, момко. Единствено аз знам откъде се добива той. - казал странникът.

- Тогава имаме сделка. Ти оставаш колкото искаш тук, като ще получиш безплатно ядене и пиене, а ти ми даваш играта и неограничени количества прашец.

Странникът плеснал един път, всички фигурки сами се прибрали в ковчежето и го подал на Том.

На следващия ден цялото село се наслаждавало на новата игра. Интересът към нея се разпространил лавинообразно. Том направил специална стая в мазето за да може играчите да играят на спокойствие, без да бъдат разсейвани от любопитни погледи.

Обектът отворен от Том процъфтявал с всеки изминал ден, но прашецът бил на свършване.

- Нямаме прашец. Фигурките не се съживяват, а хората не искат да играят другите игри. - разтревожено казал един от работниците.

- Спокойно ще говоря с косматия странник. - казал с умерен тон Том.

- Дано успееш да го намериш. Отдавна не съм го виждал.

- Може би е отишъл за още прашец, знам ли.

- Извинете, предполагам, че търсите мен? Том се обърна и го видя. Бил облечен в тъмно кожено палто покриващо цялото му тяло без косматата му глава.

- Да, друже. Радвам се, че си тук. Предполагам, че носиш още прашец? - попитал Том.

- Може ли да ни оставите насаме за момент? - казал косматия.

- Разбира се! Приятен ден! - казали прислужниците и отишли да вършат задълженията си.

- За съжаление има малък проблем - с леко притеснен тон казал странникът.

- Няма проблем, ще го разрешим. - успокоил го Том.

- Боя, се че няма да е толкова лесно. Има проблем с доставката на прашец. За да може да го получаваш отново, ще трябва да подпишеш няколко документа, но никой не трябва да разбира за това. Дори и баба ти. Това ще е нашата малка тайна.

Том се почуствал като мишле притиснато в ъгълa. Осъзнавал, че без прашеца е загубен.

- Е, вероятно нямам избор. Ще трябва да се съглася. - казал смирено Том с насочен надолу поглед.

- Много добре - казал със задоволство странникът. Бръкнал в пазвата си извадил няколко празни листа.

- Моля, подпиши се на всеки от тях. - казал странникът.

Том ги погледнал, но попитал защо са празни.

– За да съм сигурен, че ще мога да оставам когато си поискам в залата или странноприемницата.

- Искам ти да напишеш първо текста и след това ще се подпиша. Така е честно, инак после ще може да надпишеш каквото си искаш. - казал Том.

- Добре, извини ме за момент.

След около пет минути странникът се върнал и започнал да пише.

- Готово! - може да ги прочетеш.

- Добре, дай ми твоето перо. - помолил Том.

- Ползвай онова там. Моето не го давам на никой. Суеверен съм. - оправдал се странникът.

С треперещи ръце Том хванал перото и след няколко нервни мига го подписал. Косматият грабнал листите и изчезнал. Том бе едновременно леко притеснен, но и доволен, че ще има прашеца завинаги.

- Момчето ти се оказа наистина глуповато. Може би се е метнал на майка си. - изсъскала вещицата, докато била втренчила поглед в черният клокочещ казан.

- Не очаквах, че ще е толкова лесно, но ти се оказа права - казал Герд.

- Поздравления, справи се успешно с ролята, която ти дадох космати страннико! - със задоволство го похвалила вещицата.

- Прашецът готов ли е? - попитал я Герд.

Имай търпение, скоро ще го получиш. Не мога да повярвам, че благодарение на подправените листа, момчето ти ми подари и неговото сърце. Променящото се мастило, което ти дадох върши много добра работа. Не след дълго ще бъда отново млада! И този път ще е завинаги! - извикала радостно тя.

- Бабо тук ли си? - попитал Том, открехвайки леко вратата на странноприемницата.

- Какво има момчето ми?

- Нещо напоследък не се чувствам добре . - казал Том.

- Може би ще трябва да си вземеш почивка. - посъветвала го баба му.

- Знаеш, че съм работохолик. Майка никога не си взимаше почивка и затова бе успешна. Искам да ти кажа, че отново ще имам от прашеца на косматия странник. Браво, но трябва да знаеш, че жълтиците не са всичко в този живот.

- Забравих да ти кажа, че се наложи да подпиша няколко листа.

- Какви листа? Защо не си ми казал? - попитала притеснено баба му.

- Не мислех, че е нужно. Стана много бързо.

- Какво подписа? Прочете ли го?

- Не успях, буквите бяха с много малки. Странникът ме хвана натясно и ми каза, че трябва да ги подпиша, иначе ще спре да дава от прашеца.

В този момент в главата на бабата се разбушувала буря от емоции. Едвам се сдържала да не го удари.

- КАК МОЖА! ЗНАЕШ ЛИ КАКВО МОЖЕ ДА СТАНЕ СЕГА? ДА НИ ВЗЕМАТ ВСИЧКО! ПРЕДИ МНОГО ГОДИНИ, НА МОЙ РОДНИНИ ПО СЪЩИЯТ НАЧИН ИМ ВЗЕХА И НЯМАНЕТО. НАМЕРИ КОСМАТИЯ И МУ КАЖИ, ЧЕ СЕ ОТКАЗВАШ. ЩЕ КАРАМЕ САМО СЪС СТРАННОПРИЕМНИЦАТА.

В този миг вратата се отворила и косматият влезнал вътре.

- Моля за внимание! – казал със спокоен тон той. Според листите, върху които Том се подписа, старата вещица има право да му вземе сърцето. Ако не се съгласи странноприемницата и залата стават мое владение. Кое избирате?

- Да те убия! – викнал Том и докато бабата се осъзнае, момчето се било засилило с насочени юмруци към странника. Тъкмо замахваше, когато мистериозна сила го отблъсна и повали на пода.

- Момче, не знаеш с кого си имаш работа. - казал странникът и в този миг космите от главата му изчезнали.

- Каквоо?!! Ти...ти си баща ми? - казал изумен Том.

- С малко дегизировка всичко се получава. - рекъл Герд.

- Винаги съм имал чувството, че ти си причината майка ми да е мъртва. Няма да ти се размине, колкото и да се криеш под черните магии с които си обгърнат. - извикал през сълзи Том.

- Ако не избереш нещо от това, за което говорих по-рано ще загубиш всичко. До полунощ остави писмо с решението си на гарвана с червените очи. Когато настане време той ще долети и ще изграчи силно. Знам, че ще изберете правилното решение. - завършил Герд и се изпарил във въздуха.

- Вече нямам сили да мисля за каквото и да е. - казала притеснено баба му.

Спокойно, мисля, че знам как да обърнем нещата в наша полза. Просто ми се довери. - казал Том.

Хубаво е, че си оптимист момчето ми, но трябва да бъдеш реалист. Подпишеш ли се веднъж няма връщане назад.

Вечерта дошла и скоро гарванът щял да бъде тук

- Том къде се губиш? - попитала баба му. В този момент той се появил с грейнало от усмивка лице.

- Успях! Засега всичко върви по план.

- Какво имаш предвид? - попитала баба му.

- Тукашният ловец ми даде сърце от диво прасе. Те приличат на човешките и е много трудно да се направи разлика. Освен това го потопих във смес от червен фосфор и кръв.

В този момент гарванът изграчил няколко пъти и кацнал на мястото споменато от странника.

Том излезнал държейки сърцето и след няколко секунди ловко го вързак за крачето на гарвана. Птицата едвам се отлепила от земята и литнала в небето.

Момчето не чакаше дълго и веднага яхнало един кон от близката конюшня, и хукнало след гарвана. Пернатото набирало скорост, но благодарение на това, че от сърцето капел фосфор, Том успявал да проследи пътя на гарвана в тъмнината. Той преминавал през реки, поля, гори но нищо не можело да го спре от това да отмъсти за неправдата, която го бе сполетяла.

След няколко часа път, конят на Том бил толкова изморен, че едвам се движел. Но момчето продължавало да упорства и да го пришпорва. Изведнъж следата изчезнала. Били се озовали пред непроходима пропаст. На отсрещната страна се виждало нещо като къща, която подскачалана един крак. Том не бе виждал такова нещо досега и бе много учуден.

- “Това трябва да е къщата на вещицата“. - си казал той.

Том слезнал от коня си и се приближил до ръба на бездната. Седнал в един храст и потънал в мисли.

След малко странна миризма започнала да го задушава. Огледал се и видял, че конят също бе неспокоен и цвилел неукротимо. В този момент Том видял как малки светлинки бягали от близкото дърво и издавали пискащи звуци. Една от тях се ударила в него и паднала в краката му. Той я вдигнал и започнал да я оглежда. Съществото приличало на легендарните феи, за които бе чувал само в историите разказвани от баба му.

- „Това не може да е истина”. - си казал той.

- Добре ли си? - попитал Том малката фея. След малко тя се окопитила, погледнала го и започнала да пищи от ужас.

- Спокойно, няма да те нараня. Кажи ми защо твоите побратими са толкова изплашени? В този момент феята заговорила с треперещ глас:

- Всяка седмица лошата вещица идва в нашата поляна и изпепелява цветята ни, в които живеем.

- Разбирам ви напълно. Не се безпокой, ще я накарам да си плати. За съжаление не мога да премина през голямата бездна. Случайно да знаеш дали има мост или нещо подобно? - попитал Том.

- Виждаш ли, ето там има малко останал прашец. Ако поръсиш коня си с него, ще можеш да прелетиш над бездната.

Том не чакал втора покана. Та това бил прашецът, който ползвал за играта. Яхнал коня си, поръсил го обилно и го пришпорил към бездната. Докато се засилвал Том забелязъл как от двете страни на коня се появили големи крила, замахнал няколко пъти и излетял.

За първи път Том летял и чувството било неописуемо. Усещаше, че може да направи всичко. След няколко мига на върховно щастие, конят присвил крилата си и кацнал на покрива на къщата на вещицата.

Том слязъл от него и застанал над един от комините. Том мушнал главата си в комина с надеждата да чуе какво се случва вътре.

Гарванът тъкмо бе пристигнал и вещицата се смеела на висок глас.

- Виждаш ли Герд, алчността на момчето ти е безгранична. Готов е на всичко да задържи залата и странноприемницата заради някакви жълтици. Благодарение на него ще имам вечна младост. Последната съставка, която ми трябваше вече е тук.

Вещицата грабнала сърцето от крачето на гарвана и тутакси го хвърлила във врящият казан. В този момент къщата започнала да се тресе силно. От това Том залитнал и паднал право в комина. За късмет вещицата била пуснала казана на другата камина и той се озовал целият в сажди на пода. Вещицата подскочила от ужас, но се окопитила като видяла, че това всъщност бил Том.

- Наистина си глупав млади момко. Не очаквах, че ще бъдеш тук за да присъстваш на собственото си погребение. След като изпия тази отвара ще бъда млада и всесилна, а ти ще станеш ходещо зомби подчинено на мен като баща си. - викнала тя.

След като изрекла това, тя цопнала главата си във все още врялата отвара и отпила няколко големи глътки. Очите й бяли почервенели и гледали кръвожадно. Понечила отново да отпие , но в този момент видяла отражението си в нея. Вместо лице на красива млада девойка, видяла глава на космата дивя свиня с огромни очи. Вещицата надигнала глава от ужас и вместо да изкрещи, се чуло ужасяващо квичене. В този момент конят на Том ритнал вратата и хукнал към стопанина си. Том се покатерил на него и го засилил към обезобразената вещица. Животното я ритнало с двата си крака във все още врящият казан и тя паднала в него.

- Дийй! - извикал Том и пришпорил коня си към входа. В този момент Герд застанал до вратата. Без да му мигне окото, Том го блъснал и Герд паднал в дълбоката бездна. Зашеметено момчето се обърнало и видяло как къщата също падала в бездната.

Том се прибрал у дома като герой. Три дни яли, пили и се веселили. Скоро след това той се оженил за малката фея, която му помогнала да победи вещицата и с нея заживели щастливо дълги години.