Пещерняци

             Казах ли ви, че Ивко и Павко  са запалени любители  на приключенията. Но въпреки това и двамата работят- всеки във своята област и така  се издържат и осигуряват прехраната си. Ивко е художник, а Павко - артист. Двамата братя наеха приземния етаж на  повече от сто години изоставена къща. Ремонтираха го със собствен труд и направиха две помещения. Едното превърнаха в  художествена галерия, а  другото - в  кафе-театър. Ивко рисува прекрасно и излага своите платна в изложбената зала. Освен това той приютява в нея и платната на други майстори на четката.Те продават картини, но  ги преотстъпват и на други галерии. Павко събра  малка трупа от  колеги и почти всяка вечер играят в кафе-театъра свои постановки. Имат много приятели и любители на театралното изкуство и вътре винаги е  препълнено.

                  Но тия две момчета просто кипят от енергия. Те са непрекъснат извор на идеи и често сменят едно хоби с друго. От няколко месеца бяха станали запалени пещерняци. Отначало  посещаваха само малки и осветени пещери. Постепенно пещерняшката им страст се разгоря така силно, че започнаха да изучават подробно пещерняшкото дело и даже влязоха в съюза на спелеолозите. Изкараха курс за пещерняци и се оборудваха с необходимите екипировка и съоръжения за пребиваване в пещерите.

                    Един ден  научиха за една необлагородена пещера, която била най-дългата в страната - 22 километра  и най-голямата - шест етажа. Решиха на всяка цена да я посетят и изследват. Бяха се сдобили с карта, показваща местонаходището  на пещерата. Три дни момчетата се подготвяха за тая експедиция. Взеха всичко необходимо - каски, ботуши, термо гащиризони, водонепроницаеми облекла, фенери, въжета и какво ли не още. До съседния на пещерата град стигнаха с влак, до селото пътуваха с автобус, а до входа на пещерата - пеш.

                      Тоя път те бяха скрили от любопитната Баба Яга намерението си да опознаят една неизследвана пещера. Измъкнаха се на пръсти преди разсъмване, за да не бъдат забелязани и побързаха да се отдалечат от дома си. През целия ден старицата не ги мярна никъде. Нито на моравата зад къщата, нито в градината, нито в беседката или в къщата. Любопитството започна да я гложди. Къде са отишли тия две диванета и кога са напуснали дома си? Тук му е мястото да отбележа, че Ивко и Павко изобщо не знаеха , че тяхната съседка е магьосница от най-висока класа. Баба Яга имаше в килера си безкрайно много магически предмети и инструменти. Тя ги беше събирала едно по едно толкова много години. Беше ги изпросвала, крала, бяха ù подарявани, сама си беше правила някои от тях,беше ги намирала, купувала от магьоснически аукциони и оказиони. Някои бяха и семейни реликви от фамилията на Яговците. Та нашата мила приятелка влезе в килера си и взе огледалото, с което можеше да вижда навсякъде. То беше силно прашасало и покрито с паяжина, но не беше загубило магическите си свойства. Старицата го избърса с кърпа, прошепна магическо заклинание и в огледалото изплуваха образите на Ивко и Павко. Те се намираха в някаква тъмница, която осветяваха с фенери. Нещо си говореха. Какво ли? Трябваше да разбере. Отново влезе в килера и измъкна от там една стара слухова тръба. Ако не знае, че е магическа, никой не би и подозирал нейните великолепни свойства. Защото ако се изречеше точното заклинание и тя се допреше до земята, с нея можеше да се слуша всичко по всички места по света. Баба Яга това и направи. И веднага чу гласовете на момчетата:

- Ивко,  извади от оная зелена кутия един сандвич и ми го подай. Докато си почиваме в тая зала на пещерата, да взема да се подкрепя. Та как се казваше тая пещера?

- „Върколашка тъмница”, брат ми - отговори  Павко, като също взе  сандвич и го захапа. - Чувал съм, че в такива необлагородени пещери много често се намират скрити съкровища.

- Еха, Павчо, представяш ли си да имаме тоя късмет и да открием несметно богатство в пещерата! Ивчо и Павчо - милионери! Как ти звучи, а?!

- Ха, ха, ха! Миличките ми те! Аз съм вашето несметно богатство, но не сте го разбрали още! Само че вместо вие мен, аз ще търся вас! И ще ви открия, бъдете сигурни! - закиска се зловещо магьосницата.

                    Тя не знаеше какви са намеренията на двамата братя, затова реши да побърза. Първо обмисли плана. Второ - трябваше да реши кои ще са участниците в пещерната драма. И трето - да сформира екип и да пристъпи към действието. Задачата беше  всичко  да се изпипа до съвършенство, за да се превърне в магьосническа класика, която да се предава от уста на уста и от поколение на поколение. Най-важната цел на вещицата беше да направи живота на съседите си невъзможен и да ги принуди да напуснат дома си. Не можеше да понася усмихнатите им и доволни физиономии, не можеше да слуша смеха им, песните им и да ги наблюдава с какво настроение подхождат към  задълженията си. Всеки техен успех, всяко тяхно преживяно щастие бе трън в сърцето на вещицата. Не може тая, която светът познава като велик творец на злини, да живее в съседство с двама щастливци. Тя трябваше да ги прогони, докато не е разочаровала напълно феновете си. Затова планът бе ясен. Ще впрегне талант и усилие за идеята. Ще сформира екип от своя  немилост и от двете джуджета-магьосници Сторипакост и Многомраз. Те бяха твърде подходящи за задачата. А тя е да изплаши така двете момчета, че от ужас зъбите им да тракат, косите им да побелеят, очите им да станат като палачинки и  целите да настръхнат. После на бегом да се изнесат от къщата, та старицата да си отдъхне облекчено и да възвърне предишния блясък на своята слава.

                       Вече повече от час невидимите Яга, Сторипакост и Многомраз следваха по петите пещерняците Ивко и Павко. Вещицата се беше смалила.Тя смали и двете джуджета, които въпреки, че са високи колкото лакът, все пак щяха да тежат на крилете на прилепите, които бяха яхнали. Затова ги направи високи колкото нокът. Бабата беше взела със себе си някои магически инструменти, защото страшно държеше за успеха на операцията. Ивко и Павко напредваха бавно навътре в пещерата. Това беше  много сложна и опасна пещера. Не случайно носеше името ”Върколашка тъмница” Те преминаваха от зала в зала, провираха се през  отвори и цепнатини, спускаха се все по-надолу и по-надолу. Ивко правеше план на пещерата. На лист отразяваше четирите посоки и входа и изхода на всяка зала ориентирани според тях и така твореше  картата на пещерата.

                        След дълъг и опасен преход  навлязоха в  огромна и неизказано красива  зала. Безброй сталактити и сталагмити сияеха на светлината. В средата имаше прекрасно езеро и те решиха, че мястото е подходящо за  по-дълга почивка. Седнаха на брега на езерото. Свалиха раниците, оставиха ги върху една хоризонтална плоча, извадиха храната, за да  се подкрепят. Докато похапваха сладко, поведоха разговор на различни теми. Ивко и Павко винаги имаха какво да си кажат, защото бяха любознателни и осведомени момчета.

                         Докато си бъбреха възторжено и с настроение,  Баба Яга и нейните помощници долетяха при оставените настрани   раници. Незабелязано и безшумно смалената старица се промъкна до бележника със заснетия план на  обходената вече  част от пещерата. В полумрака тя  изтри някои посоки и ги промени,  размести местата на входове и изходи на отделните зали и доволна отново постави бележника на мястото му. Първата част на плана беше приключила успешно. Сега трябваше да затворят с магически заклинания изходите на тая зала към следващите. Имаше три изхода. Двата бяха отвесни отвори, а третият - хоризонтална цепнатина, през която промушването можеше да се осъществи с усилие. Вещицата и джуджетата Сторипакост и Многомраз произнесоха едновремено тайно заклинание:”Ене, бене вряк, страх и студ, и мрак. Свили, жили, злобни сили,  чудо ваше сътворете, в миг скалите затворете. Искам двете диванета да не ходят, а да кретат. И беда по тях  да чука, костите им да останат тука.”

                           Чу се остър, стържещ звук, който накара Ивко и Павко да скочат на крак. Огледаха се, но не забелязаха промяната. Отворите към следващата част от  пещерата вече не съществуваха. Странните звуци все пак ги притесниха  и те решиха да побързат и да продължат пътя. Но учудването им беше много голямо, когато не откриха пролуки за по-нататъшен преход. Колкото и да обикаляха и да оглеждаха огромната зала, скалите бяха плътни навсякъде. А много добре си спомняха, че на идване в залата бяха забелязали отвесни отвори. Така ли им се беше сторило?! Къде бяха изчезнали сега и защо ги нямаше?! Извадиха плана на пещерата, за да го разгледат.

                              Това ги доведе вече до по-голямото объркване. Окончателно се бяха загубили. Настъпи време за третата част от плана на злосторниците. Всяването на страх и ужас. Повече от три часа момчетата обхождаха пещерата без почивка и се надяваха да достигнат до изхода ù. Но напразно. Въпреки че се доверяваха на съставения ù план, не можеха да се похвалят с успех. Тогава към безнадеждността им се прибави и ново преживяване. Изведнъж започнаха да  чуват и гласове. Над себе си, край себе си, около себе си. Гласовете пищяха, виеха, мучаха, стенеха, бухукаха, лаеха и ревяха зверски, кискаха се зловещо и ръмжаха кръвожадно. Пред погледите им започнаха да прелитат някакви сенки, които ту се появяваха, ту изчезваха. Но най-отвратителното и непоносимо беше, че даже в самите им уши някой кукаше, мяукаше, кудкудякаше и ревеше като магаре. Имаше пълна  вероятност да оглушеят. Бедите не идват никога сами. Нещо започна да ги скубе, щипе и настъпва по краката. Стигна се до там, че изтезанията продължиха с невероятна изобретателност. Духнаха лют пипер в носовете им и започна една жестока и болезнена кихавица. Е, че беше страшно, страшничко беше. Но откъде дойде всичко това и кой или кои бяха невидимите сили, които се опитваха да всеят ужас у момчетата?

- Ивко, аз подозирам, че зад всичко това се крие Баба Яга - едва успяваше да надвика ужасната какафония Павко.

- И аз така предполагам, Павко! - отговори Ивко - Предлагам ти да поседнем и да обмислим ситуацията, за да вземем решение.

                       Бяха в една малка ниша и седнаха да поговорят. Около тях се завъртяха три прилепа. Те ту се доближаваха много близо, докосвайки ги с кадифените си крила по лицата, ту се отдалечаваха високо, към свода и край студените и влажни стени. Прилепи като прилепи. Известни на всички като пещерни животни, но сякаш точно те издаваха всички тайнствени звуци. Докато двете слисани момчета ги наблюдаваха с безкрайно учудване, затаили дъх и с отворена уста, изведнъж нещо тупна между тях. Беше много мъничко като топче за игра и беше изтървано от някой. Този някой беше Баба Яга и тя вече си скубеше косите от яд. Но беше късно... Щом се приземи, топчето започна да расте, да нараства все повече и повече  и се оказа, че е тубус с презрамка. Веднага го взеха и го отвориха. Вътре стояха десетина листа със заклинания и магически инструменти. Докато ги разглеждаха с любопитство, невидимите сили станаха особено агресивни. Те нападаха момчетата така болезнено и безпощадно, че Павко трябваше да брани брат си, докато Ивко разучаваше съдържанието на тубуса. Е, вече се разбра, че той принадлежи наистина на Баба Яга, защото навсякъде върху заклинанията лежеше отличителния ù магьоснически знак, който представляваше трикрак козел. Там беше и магическото огледало. Погледнаха в него и видяха тримата злодеи, качени върху прилепите. В тубуса имаше  заклинания за смаляване, но и за възвръщане на естествената големина. За придобиване на невидимост, но и за възвръщане на видимостта. За затваряне на изходи, но и възстановяване на такива. Нямаше време за губене. Часът на истината беше настъпил.

                      Момчетата първо вкараха с магия трите прилепа в една чудодейна торба, в която може да вкараш всичко и всеки, за да се отърват от набезите им. Естествено, че вътре заедно с тях попаднаха и Баба Яга и джуджетата Сторипакост и Многомраз. После вече беше много по-лесно да се действа.

                      Те отвориха отново със заклинание запушените отвори към следващите зали и след 5 часа стигнаха до края на пещерата и успяха да излязат на открито. Бяха прочели, че магиите имат срок за давност и затова оставиха магическата торба закачена върху един висок клон на стар бук в гората. Докато изтече срока на въздействието от смаляването, който беше три дни, злополучните вещари за смях на цялото магьосническо съсловие останаха да висят на клона гладни и жадни.

                       Когато трите дни се изтърколиха, те възвърнаха действителните си форми и тупнаха като зрели круши на земята и здраво се натъртиха. Баба Яга така се  ядоса, че наби джуджетата, за да се успокои. Ивко и Павко пък заживяха отново спокойно и щастливо в дома си.