Боли, щом ти с думи нарани ме, дори и от слова няма нужда щом не ми вярваш. Приятел мой добър бе, но какъв приятел като не ми имаш и капчица вяра, щом вярваш, че и от приятелка те ревнувам, когато аз ти казвам, че грешиш, но не пожела и дума от това да чуeш. Как можа тя дългогодишното ни приятелство да развали с погледа си чаровен, който теб заплени и приятелството ни уби. Един приятел си имам и това си ти - човека, на когото държа и никога не бих предала или наранила единственно от уважение към тебе и себе си. Приятелството не се казва, а се доказва, а аз моето доказах многократно, но уви, че не ми вярваш защо ли, не зная? И досега се запитвам в това защо...