Приятно ми е, Александър
Лятото на 2011. Ягодина – Сърбия. Ядосал ме е бившият ми мъж, място не мога да си намеря. Къщата и дворът светнаха. "Скачам на метлата" и към аквапарка, а той – на майната си Райна (с извинение) Сядам там в някакво капанче, веся нос над кафето си. По едно време някой се тръшва на стола до мен. Вдигам поглед, готова за бой... Аца Лукас. Ръка ми подава:
— Приятно ми е, Александър – Аца.
Ченето ми с оглушителен трясък удари в масата, но както и да е, не загубих присъствие на духа. Запознахме се, разговорихме се. Сватба имал на другия ден, в хотел "Хил" (тузарски та знае ли се) Казах му, че съм омъжена, обади му се да дойде – рече. Обадих се аз. Бившият ми мъж, гузен долетя за норматив. Бръснат, лъснат – свети, като циганско тиганче на месечина. Какво е очаквал не знам, ама като видя кой седи до мен... Вътрешно умрях от смях. Дойдоха и хората от екипа. С кафето бях до тук... Пя Аца, пяхме заедно... По едно време рече:
— Сестро, сладка, ще запишем дует.
А аз:
— Брате, сладки, аз толкова ноти не мога да изпия...
Смях! Откарахме до 4 сутринта. Някой през цялото време сумтя и се налива, но това е друга история. Това беше една от най-щастливите нощи в живота ми.
https://youtu.be/eL1os1rXb_o?si=J2tDkzdndmZj4Z9a
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
