Интересен човек бе той. Притежаваше онова качество да разказва историите си толкова увлекателно и същевременно  да ги пази толкова ревностно в себе си, сякаш бяха най-ценното му нещо на света. Спомените.

  Веднъж го накарах да ми разкаже за хобито си да рисува. Съвсем случайно се изпусна пред мен, че умее, макар и само аматьорски. Естествено, това веднага събуди у мен котешкото ми любопитство... че нали аз самата се броя за художничка. Разчопках го малко по малко и той се съгласи да ми разкаже една история... неговата собствена.

  От малък обичал да рисува. Правел го до такава степен, че прерисуваните рисунки били досущ с оригиналите си. Рисувало момчето, но предимно с молив. Бил скаран с цветовете - така ми каза той. Изключение правела само една ваза с цветя, която майка му помоли да оцвети... Но това е друг разказ...

  Нека се върнем на сегашния.

- Знаеш ли, аз дори продадох една рисунка веднъж.

- Така ли? - учудих се аз - Това е чудесно!

След кратка пауза той добави:

- Но... не е точно така...

- Кое?

- Това, което ти казах... за продадената рисунка.

  Приседнах цялата в слух.

- Ами...?

- Имаше един човек... - почна разказа си той - Много ми харесваше рисунките и ми бе казал, че ако рисувам, ще ми ги купува.

  Само че моят приятел не рисувал за пари, не го правеше, за да продава, а го правеше единствено тласкан от собственото си вътрешно чувство.

Но...

  Две години преди това - имало едно момиче... ”което много харесвах”- ми каза той, което естествено се досетих, че значеше... ”което обичах”. На нея подарил една своя рисунка. Оставил ù я с думите:

“- Това е единствената рисунка, която ще подаря на някой!”

  Не каза нищо повече за момичето.

- Затова и на този човек... който искаше да ми купува рисунките - продължи той - му казах да ми даде някаква монета, която има в себе си... без значение каква е и аз му дадох една от рисунките си.

- Това е първата и последната рисунка, която ще получиш от мен. Съжалявам, но аз не искам нито да продавам, нито да подарявам!

  Трябвало да се брои за продадена рисунката и това е...

  Така завърши разказа си моят приятел и ме остави с една усмивка на уста.

                                                                                                                             На НРИ