Продължение от книгата

От сцената слезе Анастасия Мискинката и тръгна по алеята. Приближи се до Марко магарето, разбира се, и допря ръката си до муцуната му. Той изплези език и я близна няколко пъти. Чу се гласът на Иван Мюзефирина. Беше мъж като мъж, а пък инак  голям клюкарин.
- Виж я ти, наш'та! К'во ù са приискало! Не ти ли стигна сичко туй, та и за него тий  дошло на ум?
- Сус, бре - изкрищя истерично Мискинката, дигна юмрука на дясната си ръка и заподскача с дива лудост.
   За миг настъпи тишина. На сцената се появи Иван, жълт като лимон. Наглед здрав, ама толкова му е здравето. Затова го нарекоха Иван Охтиката.
   Фанка Парясницата и Стоян, дъртият ерген, като Гела и Мара, и Камшик Тодора, се появиха с наведени глави. Нещо се срамуваха хорицата. Стоян  не виждаше своя хал, завалията, ами все оправяше скарани любовници. Затова си носеше името Стоян Пезевенка. Двамата с Фанка си бяха лика и прилика. Скоро се сдушиха и оправяха животите на другите.  Ето, че се появи Генчо и така запелтечи, че нямам думи. Затова го нарекоха Пелтек Генчо. Нямаше никаква вина, завалията, но какво да се прави.
   А пък кака Лена така трепереше за всяка стотинка, че вечно свиваше юмруците си, в които  ги държеше и броеше скришом от мъжа си. Така  остана името ù -Лена Пинтията. Сега стоеше на сцената със свити юмруци.
   Шейтан Десю се появи с гордо вдигната глава. Беше толкова хитър, че ако забъркаше някоя каша, умееше навреме да се измъкне. Излизаше винаги с чиста съвест. Ето го и Гого Янлъш Сайбията (лъжлив собственик). След смъртта на жена си пропи целия си мираз (наследство). Спеше, дето завари, ядеше, дето намери. 
   Настъпи мълчание. Председателят даде малка почивка. Павлето рече на Вяра:
-Сакаш ли да поапнем сладолед в фунийка, мила? Ей го нà, Алито. Виж го, тика количката!
- Добре, Павле, айде!
- Али, Али, гел борда! Дай два сладоледа!
   Алито се приближи. Погледна към Павлето, после към Вяра и се усмихна. Бръкна с лъжицата в гюма  и напълни две фунийки с бялото, пухкаво съдържание. Подаде първо на Вяра, а после на Павлето.
- Ето, туй е от Алито. Нищо не струва. Айде, по живо и по здраво.

Следва