Продължение от книгата

Чана Пена  се изправи. Спомените наново се появиха. Беше неин ред да накладе седенката. Приготви съчки и един дебел кютук. Накладе огъня. Очите ù се изпълниха със сълзи. Димът се  дигна нагоре и подкани съседските моми.  Магда и Калина хвърляха дърва в огъня и той огря хармана. Момите започнаха да идват една след друга и всяка хвърляше съчки в него. Пена беше втъкнала хурка в престилката си. Чу се гласа ù, който омайваше и караше очите на момите да се притворят.  Над мегдана, като пойна птичка литна песен: "Наклала е Донка седенки, кат ги наклала, запяла. Всичките моми събрала, всички моми и момци. До всяка мома и момък, до Донка няма ни един. Донка се прави, изправи, викнала и запяла. Кой да ме чуе да дойде, на наща ясна седянка."
- Мойто либе ше е първо - чу се гласа на Магда.
- Не, мойто - отсече Калина.
   Дългата Ангелина, най-голямата рипна, оскуба вълна от каделите на момите и я постави отпреди си. Изсвири два пъти като овчар, който подканя овцете и всички моми запалиха вълната. Вълната на Пена първа изгоря. Нейното либе ше  е първо.
   Ергените бяха изпратили съгледвач. Малкият Василчо се мерна край плета и се изгуби. Пукна пушка. Засвири кавал. Кучето на двора залая. Момите запяха наново. "Лайте ги, лайте, какини псета, та ги долайте на седенкюту, до седенкюту, до девойките"
   Кавалът засвири игриво. Гръмна пищов. Чана Въла, майката на Пена стоеше на капията.
- Влизайте, де, влизайте! - чу се гласа ù.
   Напред вървеше Михал. С надиплени гащи и антирия, с новичък кривак. С кармазят пояс, на който беше втъкнал кама.
- Добър вечер, какини - поздрави той.
- Дал Бог добро, батьовци, и добре сте ни дошли - подеха момите.
- Седнете, какини, да ни попейте! - подканиха ергените.
   Момите това и чакаха. Всички бяха с китки от босилек и здравец. На босилека старите люди думаха, "вечно цвете". Значело верност. На здравеца, че носел дълъг живот и здраве. Някои от момите бяха свили китки от божур и седефче, щото гонели духовете.  Други трендафил и ружа. Щото карали ергените да горят от любов. Но най-много обичаха невена. За него пееха песен: "Мила китка невенова, невенова, босилкова." Невен слагаше тая мома, която искаше скоро да се задоми. Освен невен, в китката вплитаха омайниче, за да омайват главите на ергените. Имаше и китки с любовниче, за да обичат и лудеят ергените по момите. Някои бяха вили китките си с перуника, щото тя омайва и когато момъкът я вземе и забоде в пояса или калпака си, става омагьосан и омаян от нея.
   В момините китки не  слагаха дилянка, за да не се разделят, а омразниче, за да не ги сполети зло. Когато виеха китката, казваха: "Както са вие китката, така да са вият ергените окол момите."
   Михо седна до Пена и дръпна китката ù. Тя наведе глава и погледна сърдито. Той наново я дръпна.  Гайдата подхвана: "Рипни, Калинке, да тропнем." Изведнъж двамата рипнаха. Пена подаде китката си на Михо. Кавалът засвири седенкарска ръченица.
- И ху, ху -  подхвана Михо.
- И ха, ха - довърши Пена.
   Кой можеше да устои на такъв левент! Очите му искряха. Той хвана Пена през кръста и двамата полетяха.
Следва продължение.