Чана Пена се изправи. Спомените наново се появиха. Беше неин ред да накладе седенката. Приготви съчки и един дебел кютук. Накладе огъня. Очите ù се изпълниха със сълзи. Димът се дигна нагоре и подкани съседските моми. Магда и Калина хвърляха дърва в огъня и той огря хармана. Момите започнаха да идват една след друга и всяка хвърляше съчки в него. Пена беше втъкнала хурка в престилката си. Чу се гласа ù, който омайваше и караше очите на момите да се притворят. Над мегдана, като пойна птичка литна песен: "Наклала е Донка седенки, кат ги наклала, запяла. Всичките моми събрала, всички моми и момци. До всяка мома и момък, до Донка няма ни един. Донка се прави, изправи, викнала и запяла. Кой да ме чуе да дойде, на наща ясна седянка."
- Мойто либе ше е първо - чу се гласа на Магда.
- Не, мойто - отсече Калина.
Дългата Ангелина, най-голямата рипна, оскуба вълна от каделите на момите и я постави отпреди си. Изсвири два пъти като овчар, който подканя овцете и всички моми запалиха вълната. Вълнат ...