Продължение от книгата

Денят беше ведър, с много слънце и светя. Божи четвъртък. В петък Исус се замъчи, за да възкачи своята правда на земята. Той самият беше една голяма истина, която разнасяше по света. Ученикът му Юда го предаде, но това беше предречено. Христос знаеше, че ще възкръсне, за да разпръсне истината.
   Кольо прочете библията няколко пъти. Чрез нея той се научи как да живее истински. А истински са тия люде, дето носят добро в себе си.
   Чана Пена стана рано и отиде при братовите си щерки Петкана и Севда. Беше ден на калосване на кумовете. Тя държеше в ръце бъклица с вино, а Петкана и Севда медените питки. Пътят беше дълъг до къщата на Петра и Рачо. Слънцето щипеше бузите, които аленееха под жарките му лъчи. Стигнаха пред къщата. Чана Пена натисна железната халка, която висеше на портите и заудря с нея.
- Ида, ида - чу се гласа на баба Петра.
   Тя затътри нозе по каменния плочник, като от време на време стенеше и стигна до портата. Разтвори я широко.
- А добре сте ми дошли! Влизайте де! Да одим в одаята, да си побъбрим!
    Те бавно се закачваха по стълбите. Влязоха вътре и баба Петра продължи:
- Сядайте де, ей туканка, на миндера! Рачо бре, Рачо, донеси от онуй, кисилявото! А аз да нарежа някой краставичка.
   Чана Пена подкани:
- Пийни си, кума, от калосаното! - и подаде бъклицата.  Апни и от питката!
   Баба Петра затътри ноги по пода и излезе от одаята. Върна се с бурканче кисели краставички и бучка овче сирене. Наряза на резенчета краставичките, а сиренето поръси с червен пипер и шарлан, след което се обърна към стареца:
- Рачо, Рачо бре, дай килджаните!
   Той излезе бавно от одаята и се върна с табла, на която бяха поставени пет килджана.
- Пийни си кума! - подкани баба Петра. Бог да ни дава още здраве и живот!

- Да сме живи и здрави, та да скачаме на сватбата на младите! - рече чана Пена.
- Петке, Севде, чупете от питата! - подкани тя.
- Пено, речи сегя как я карате? Май ново хале щели сте да дигате? - обади се дядо Рачо.
- Тъй е, куме. Тесничко ше ни стане. Нек са видат младите! На широчко да си поживеят! Повеч дечурлига да си народят, та да им са радваме.
- Младото си иска своюто - намеси си баба Петра.
- Ний веке си поживяхме.  Малко време остана до сватбата. Та да си дойдем на думата! Две млади души ше са сродят, а ний да им помогнем да им е добре! Убава сватба ше направим, че който дойде, да не съжали. Та гответе са за кумуване!
- Ше кумуваме, Пено, и на орото ше рипаме, та оген да са дига. Пийни де, пийни!
   Дядо Рачо гаврътна чаша от кисилявото, след което плъзна ръка   по побелелите си мустаци и млясна. Изведнъж се изправи  и леко залитна. Направи един два тромави подскока във въздуха и падна върху миндера възнаки. Баба Петра сложи главата му върху възглавето и забъбри нещо с беззъбата си уста. Чана Пена погледна към Петкана и Севда, и подкани:
- Време е да си одим! А вие, кумове, си останете с здраве!
   Трите станаха и се запътиха към двора. Баба Петра ги изпрати до капията и се върна при Рачо.
   Дните се заредиха един след друг. Огънят в камината светеше до късно. Песен се лееше  из ведро и огласяваше пустия двор. Герестият петел беше наперил перушина и величествено пришпорваше двора. От време на време налиташе на някоя млада ярчица и всичко се превръщаше в пух и перушина.