Простата истина
Простата истина е, че докато мисълта и съзнанието ти са изнасилвани от бръмченето на постоянен "фонов шум" -
чукове, флексове, бормашини, груби бачкаторски гласове;
автомобилен грохот, "тунинговани" гърнета на 20 годишни трошки, форсирани на пълна газ, клаксони, чрез които постоянно биват псувани останалите участници в тапата;
лаещи и скимтящи кучета, разгонени котки, които издават звук на пищящи бебета, крещящи неудържимо и неконтролируемо деца;
пиянски сбирки на съседи-неандерталци, влачене на дървени столове по теракотен под над теб, боботещи пиянски гласове на прибиращи се разведени членове на етажната собственост, разговарящи на висок глас в 7.30ч. в събота възрастни съседки на площадката пред твоя апартамент;
НОВИНИТЕ и всичките идиотски телевизионни облъчвания, /които, слава Богу можеш да изключиш/;
паркиралите на обградения с колчета от общината подход към гаража ти "само за малко" по пет пъти на ден;
семейството ти, което обичаш повече от себе си, но понякога е толкова обсебващо..;
собствените ти страхове, притеснения, опасения, дискомфорт, неосъществени засега мечти и желания;
ВСИЧКИЯТ ТОЗИ БОБОТЕЩ И СТЪРЖЕЩ АД...
Та, докато всичко това го има, трудно, дори невъзможно е да постигнеш хармония между съзнание и подсъзнание, дух и тяло, баланс и красота в живота си, нещо възвишено, мир и спокойствие...
Св.Пеев, 13.06.2015г., София
© Светослав Пеев Todos los derechos reservados