Много, много далеч, през девет земи в десета… а може би не бе чак толкова далеч… живеел един цар. Всичко в неговото господарство течало по мед и масло. Икономиката благоденствала, а той по цял ден обикалял страната с черния си лъскав мерцедес.
От всичко на света старият владетел обичал най-много царската дъщеря. Тя омайвала с неземната си красота. Кожата ù била като сочна праскова, очите ù – като две бистри езера. Винаги, когато се смеела, на лицето ù разцъфвала една дива роза, а откакто навършила 15 години, самият вятър се влюбил в нея и се вплел в косите ù. Всички поданици много я обичали и онемявали от възхита всеки път, щом я видели яхнала големия си чер харли.
Но не щеш ли, случила се беда. Младата царкиня заболяла. Сочният прасковен цвят на кожата ù избледнял. Езерните ù очи с всеки изминал ден все повече и повече пресъхвали. Цветолистните ù устни повехнали, а косите ù, където преди живеел вятърът, вече падали бездушно на раменете ù. Ден след ден принцесата линеела. Почти не изли ...