11 may 2017, 1:29

Просто лош ден

  Prosa
789 0 0
1 мин за четене

 Има един прозорец в коридора на моето училище, пред който често вися. Не мога да стоя в класната стая, нито да ида някъде другаде. Стоя и наблюдавам блокове и дървета. Днес обаче мразя всичко. Мразя съучениците си, мразя училището, мразя прозореца, мразя тези гларуси и онази жена, която не пресече на пешеходната пътека, а също и тази, която пресече на нея. И толкова мразя себе си. Мразя шума и тишината, мразя светлината и тъмнината, мразя петната от пръсти по очилата си, мразя студеното си чело, забито в студеното стъкло на прозореца. Искам да се прибера, но мразя дома си и пътя към него, мразя и че трябва да остана тук. Мразя гласа на даскалката по математика и задачата на дъската, която бута ръката ми, за да я препише. Мразя и следващото междучасие. Мразя и че ще остана прикована тук пред този прозорец. Мразя всичко, което помисля и всичко, което кажа. И това, което не казвам.

 Нещо прерязва гърлото ми и тялото ми се строполява. Но главата ми остава все още залепена за студеното стъкло, докато някой я притиска с вплетени с косите ми пръсти. Струйки кръв се надпреварват надолу по стената и трепват при всеки по-силен тласък на главата ми със стъклото.

 И то се чупи.

 Парчета разрязват вече мъртвото ми безжизнено лице и падат леко оцветени в червено на бетонните плочки отвън. Дори въздухът ме разяжда и всяка клетка в мен започва да кипи. Мъртва съм, но започвам да горя. И как мразя този огън, който отвътре се прокрадва. И как мразя, че съм мъртва, а усещам.

 Остана само тяло на две парчета и аз вече не съществувам. Вече нямам задължения и вече нямам нищо. Не ми се налага да говоря. Не ми се налага да мразя.

И как мразя всичко това...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...