Просто любов

В един миг си тук, а в другия те няма. В един миг само си до мен и ме гледаш с прекрасните с очи, а в другия съм сама и крия сълзите си от пътниците в микробуса. В един миг съм цяла, в другия отново другата ми половина е при теб, а ти си далече... толкова далече. Казваме си „Силни сме, ще успеем“, а вътрешно се молим светът да се срути, защото, когато не сме заедно, той е пуст и празен. Колко пъти ще проклинаме съдбата си, любов моя и единствена? Колко пъти ще отправяме молбите съм несъществуващи божества да сме заедно завинаги? Колко пъти ще се разделяме? Колко пъти ще казваме „чао“? Колко пъти ще слушам думите „Моля те, мило, не плачи! Всичко ще се оправи, ще сме заедно един ден и ще забравиш за сълзите си.“ Аз знам, че ще сме заедно някой ден, любов моя. И ще чакам този ден колкото се наложи. Няма да се откажа от теб и от това, което изпитвам всеки път, когато погледна в прекрасните ти дълбоки очи. Няма да спра да те обичам, защото именно заради тази любов аз имам силата и желанието да продължа напред. Твоята любов, тази на семейството ми, любовта ми към всичко, което ме кара да се усмихвам и плача едновременно. Любовта е главната движеща сила в този свят, но колко малко хора го осъзнават и колко е тъжно, че не го осъзнават. Любов е, когато ме погледнеш и видя света в очите ти. Любов е, когато търся ръката ти, когато сме се пуснали за малко. Любов е, когато се смеем и пеем песни, прегърнали се на пейката. Любов е, когато вървим заедно, хванати за ръце и се радваме на миговете и живота. Любов е, когато плача. Когато се смея. Когато те гледам. Когато те целувам. Когато те прегръщам. Когато те обичам. Любов е, когато виждам бъдещето си с теб и не ме е страх от нищо, защото аз съм твоята принцеса, а ти моят Марио и в каквато и да е беда да изпадна, ти ще дойдеш и ще ме спасиш. Любов е, когато мечтаем за „И заживели дълго и щастливо“. Любов е, когато без да се замислим, заедно градим нашето бъдеще, без значение колко е далече то. Любов е, когато слушам една и съща песен, само защото ми напомня за теб. Любов е, когато гушкам плюшеното си мече, самичка, и си представям, че си ти. Любов са миговете, в които очаквам да отвърнеш на съобщението ми. Любов е, когато си казваме, че се обичаме без капчица колебание. Да... това е любов. Заради нея продължаваме, нали? Заради нея, въпреки всичко и всички, ние следваме трудната си съдба, нехаещи за останалия свят. Защото всичко е прекрасно и цветно, когато сме заедно. Ти може би не знаеш, но аз те обичам. Ако не знаеш, пак ще ти кажа. Обичам те. Обичам те. Обичам те. Обичам те. Обичам те. Обичам те. Обичам те. ОБИЧАМ ТЕ, ЛЮБОВ МОЯ. Свиквай на тези думи, ще ги слушаш до края на живота си. До последния ни миг на земята аз ще те обичам. Обичам те!