В стаята бе тихо, нощта тъкмо се бе спуснала на небосклона и тъмнината бавно завземаше околността. Катерина се бе поместила на мекото канапе, увита в меко кафяво одеяло, хванала чаша за кафе пълна с червено вино. Мислите й се рееха някъде из пространството, а погледът й бе фокусиран към входната врата. Вдиша дълбоко свежия пролетен въздух, който навлизаше от открехнатия прозорец и отпусна плавно главата си назад към издутата облегалка на канапето. Присви очите си и отпи глътка вино бавно и с наслада. Усещаше с всяка клетка от тялото си как тръпчивият вкус на напитката се излива в гърлото й, ала сякаш нещо я давеше. Чувстваше, че има заседнала буца, която й пречи да преглъща и затрудняваше дишането й.

- Как ми липсваш… - промълви си тихо Катерина. Буцата в гърлото й стана още по-голяма при изричането на тези думи.

Катерина остави кафената чаша на масичката до нея и уви ръце около тялото си, сякаш искаше сама да се прегърне. Кожата й копнееше за човешки допир, но не на кого да е, а на Атанас. Вече бе изминала половин година, откакто той замина и приключи връзката им, но любовта й към него си остана с нея. Всеки ден проверяваше профила му в социалните мрежи, отваряше чата във Фейсбук и препрочиташе хронологията им. Усмихваше се, четейки писанията му, докосваше екрана на монитора щом видеше негова снимка. Липсваше й толкова много, че всяка нощ щом лягаше в студеното легло се надяваше сутринта да се събуди и той да лежи до нея. И когато настъпваше утрото тя отваряше очи с нетърпение и се обръщаше към празната страна на леглото с усмивка и нетърпение, макар и да знае, че ще срещне една пустота.

Умората от днешния ден й бе дошла в повече и Катерина се унесе в сладка дрямка на дивана. Тялото й отпуснато, но все тъй свито в одеялото потрепера от хладния вятър, който я галеше по раменете.

Внезапно входната врата се отвори и Катерина скочи с широко отворени очи. На входа застана Атанас в цялата си прелест. Снежно бялата риза подчертаваше красивите му гърди и рамене до степен такава, че изглеждаше като гръцки бог. Сивите му дънки очертаваха мускулите на здравите му крака. Тъмните му очи стрелнаха Катерина с поглед, от който тя настръхна.

- Наско? - прошепна тя, полагайки ръка върху устата си.

- Здравей. - отвърна тихо той, а дълбокия му глас накара кожата й да настръхне още повече.

Тя отметна на страна одеялото и се надигна бавно, като се подпираше с ръка за канапето. Направи стъпка към него, след което внезапно отстъпи две крачки назад и се опря в меката мебел. Катурна се и полетя назад. Миг по-късно обаче се озова в ръцете на Атанас, който хвана снагата й с една ръка, а с другата пое главата й.

- Как може да си толкова бърз? - зачуди се Катерина.

- За теб правя всичко.

- Наистина ли?

- Да.

- Това означава ли, че ще се върнеш? - попита с нетърпение Катерина.

Атанас не й отговори. Просто впи мрачния си поглед в нейния искрящ и бавно приближи устните си към лицето й. Катерина притвори очите си в очакване на целувката, за която устните й тъй дълго бяха жадували. Кожата й бе настръхнала от глава до петите, тръпки се спускаха по гръбнака й и караха сърцето й да бие учестено.

- Ако знаеш само как ми липсваш. - промълви Катерина.

Отговор не получи. Атанас просто впи жадно устните си в нейните. Тя вдиша сладкия аромат идващ от доближеното му лице и обгърна здравото му тяло с ръце. Стисна здраво мускулите на раменете му и прокара пръсти към гърба му. Бавно се насочи към кръста му и го притисна още по-силно до нея. Той разкопча най-горното копче от ризата си. Тя разкопча следващото. Атанас прекъсна за миг целувката и се вгледа в очите на Катерина с усмивка. Думи не бяха нужни в този миг. На Катерина й бе достатъчно просто присъствието му. Докосването му. Усета на тежкото му тяло залостило нейното й вдхъваше спокойствие и сигурност - неща, които не бе изпитвала от толкова много време. Атанас понечи да надигне блузата й, но ръцете на Катерина го заковаха на място.

- Спри. - рече тя. - Сега не искам това, искам просто теб. Искам тялото ти обгърнало моето, искам душата ти сляла се с моята. Искам просто да ме прегърнеш и да полежим така една цяла нощ.

- Добре. - отвърна меко той, метна се до нея, грабна малкото й тяло с ръце и я придърпа към себе си. Зарови носа си в меката й коса, ухаеща на ванилия и вдиша дълбоко аромата й. Кожата му настръха.

Катерина забеляза пъпчиците по ръцете му и се усмихна доволно. Намести се удобно в прегръдките му и затвори очите си. Искаше да запомни този миг завинаги. Съзнанието й бе програмирано така, че винаги да помни дори и най-малкия детайл на подобни ситуации, защото не знаеше кога пак ще изпита нещо подобно. Бе свикнала да е сама, бе свикнала хората да си тръгват от нея, бе свикнала да бъде разочарована.

- Липсваш ми. - рече му тя.

- И ти на мен. - каза Атанас и целуна нежно ухото й.

Внезапно силен тътен наруши тишината в стаята и Катерина подскочи. Навън настъпваше поредната пролетна буря с пълна сила. Вятърът се удряше громко в стените на сградата и нахлуваше с пълна сила там където бяха отворени прозорците.

Катерина подскочи стреснато и се огледа. Беше сама.

- Къде отиде? - зачуди се тя. - Наско? - попита с недоумение и сканира бързо околността.

Миг по-късно присви тъжно раменете си и заби лицето си в одеялото. - Било е просто сън… - каза си Катерина и стисна здраво юмруци. Самотата отново нахлу в иначе развълнуваното й сърце и бързо го накара да спре да бие тъй учестено. Лицето й посърна, тя грабна чашата с вино и отпи огромна глътка. Протегна се и побутна с пръсти прозореца, след което се просна с цялата си сила на канапето. Преметна одеялото през главата си и се разсмя на глас. Беше толкова тъжна, че не й остана нищо друго, освен да се разсмее на отчаяната ситуация, която тъкмо й се бе случила.

Секунди по-късно обаче тя се усмихна широко.

- Липсвам му. - рече си на глас. - Може и да е било само сън, но той ми каза, че му липсвам… - Катерина обгърна тялото си с ръце. - … и това ми е достатъчно.