Събудих се по-рано от обикновено. Главата ми бучеше ужасно. Искаше ми се да не се бях събуждал. Имам ужасното чувство, че съм се провалил в нещо голямо (все едно съм изгубил финалния плейоф в последната секунда), празнота, страх, разочарование. Погледът ми беше леко мъгляв. Станах от леглото, едва не залитнах. Довлачих се до банята, за да се освежа и пуснах водата, изчаках да стане ледена и си измих лицето. Почувствах се малко по-свеж и погледът ми се избистри, но това, което видях в огледалото, ме срази. Срази ме не умореният ми вид, не рошавата коса и сенките, не едва наболата ми брада. Срази ме погледът, в който не се четеше нищо, освен страх. Какъв е този страх? От какво е този страх? От кога? Защо, по-дяволите, ме беше страх?
Взех в шепата си вода и облях лицето си, почувствах се още по-свеж, но тези въпроси още ме тормозеха. Погледнах отново в "очите на страха". Боже господи!
Страх ме е от какво? От това, което се превърнах или от това, което бих могъл да стана? Исках да стигна д ...