23 sept 2023, 20:06

 Прозрачен затвор - 3та част

844 0 0

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

Прозрачен затвор

 

Част 3

  В прозрачната стена имаше врата като стена. Тя буквално се сливаше със стената. Той бутна дръжката и влезе в помещение цялото с бели плочки. Имаше мивка с чешма и огледало, после следваха две тоалетни банки. Кольо направо нахълта в първата. Облекчението дойде с въпросите в главата му. Как се появи това помещение? Как надписа светна когато му се приходи до тоалетна? Когато приключи той се зами на мивката и се загледа в огледалото. Лицето му бе станало малко по-бледо. Това няма логика, нали вече няколко часа го грееше слънце, но лицето му бе бледо. Може да е от преживяното, помисли си. Тогава от банката до тази, в която бе той се чу водата от казанчето. Врата се отвори и от там излезе едно момиче. Кольо я погледна с почуда. Тя също го погледна. Боже, да не би да има още някой тук.

 - Коя си ти? – попита Кольо. Момичето бе значително по-млада от него. Той беше 38 годишен, а тя изглеждаше на не повече от 22 години. Кафявата и коса бе в лошо състояние рошава и очевидно отдавна не сресвана. Тя беше само по черни бикини и черен потник. Малки пъпчици леко опъваха потника ѝ вместо гърди. Момичето го погледна сънено и поклати глава, след което тръгна към обратната страна. След втората тоалетна банка Кольо съзря друга мивка. Момичето застана там и се изми.

 - Ей, - той тръгна към нея но когато стигна до тоалетната банка някаква невидима преграда го спря – Чуваш ли ме? Коя си ти? Къде сме?

Тя отново го погледна тъжно и каза открехвайки нейната врата:

 - Ние сме в „Края“, наслади му се...  – след което потъна в нахлуващата светлина през вратата ѝ. Когато врата се затвори тази чат от тоалетната отново изчезна със светлината идваща от отворената врата. Какво се бе случило? Къде изчезна това момиче? Коя бе тя? Какво е „Края“? Все повече въпроси...

 

Следва...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

следваща част...

© Костадин Койчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...