Прозрачен затвор - 9-а част

Прозрачен затвор

Част 9

   Върна се в прозрачното помещение. Фотьойла и табуретката го чакаха с книгата оставена на тях. Масата за обяд и стола бяха изчезнали. Той се замисли над това, което се случи в тоалетната. Дядото определено беше отчаян. Но до сега не се беше случвало светлината да става червена и да мига. Какво ли се беше случило със стареца? Горкия Бай Георги, помисли си той. Човека имаше болна жена, за която се грижеше, защо го бяха отвлекли? Какво целяха с това? Кольо се загледа през тавана, небето бе покрито с буреносни облаци. Слънцето много леко проблясваше през тях. Въздъхна тежко и сведе поглед гледайки хижата в боровата гора. Хората все още се забавляваха въпреки времето. Колко щастливи бяха, и не бяха сами! Бяха компания. Опита се да не мисли за Мая. Но тя истински много му липсваше. Липсваха му нежните и длани, които го милваха докато гледаха телевизия, прегръдката ѝ топла, сладките ѝ устни, които целуваше. Липсваха му дори сърдите ѝ сутрешни настроения, когато още не си бе изпила първото кафе. Той се просълзи сядайки на фотьойла. Какво ли правеше сега? Дали и той и липсваше? Кольо опита да разкара тези мисли от главата си но...

Очите му плувнаха в сълзи, тази самото в този ужасен затвор му влияеше. Рядко плачеше но сега имаше нужда от това. Докато избърсваше сълзите си забеляза, че освен той и времето се беше разстроило. В прозрачния затвор бе станало почти като нощ и капчиците дъжд се стичаха по прозрачните стени. Той загледа нагоре капките валяха сякаш вътре в помещението, те буквално преминаваха през него без да проникват вътре. Като че ли бяха освен прозрачни но и без плътни. Но как беше възможно това? Това вече противоречеше на всички логични обяснения. Как можеше да се намира в безплътен прозрачен затвор? Небето се освети от огромна светкавица, до Кольо така и не чу гръм. Божичко къде беше? Загледа се през пода, долу около хижата хора се бяха скрили. Нямаше никой, а дъжда сякаш валеше от  неговото безплътно и прозрачно помещение. Погледна на горе, капките преминаваха през тавана и след това през пода. Това вече го уплаши. Той дали не беше мъртъв? Това ли беше „Края“? Да не би „Края“ да е смъртта? Но ако беше мъртъв... не, не можеше да е мъртъв. Той се хранеше, ходеше и до тоалетна, все неща, които мъртвите няма как да правят, или? Не, смъртта не беше решение, не искаше да мисли това. Не нямаше как да е мъртъв, би разбрал нали? Трябваше да намери начин да получи някои отговори...

Следва...