29 jul 2009, 22:29

Прозрения

  Prosa » Relatos
1.1K 0 1
1 мин за четене

Полите на роклята ми се развяваха от хладния вятър, проникващ през отворената балконска врата. Нощта отдавна бе спуснала своето було върху света и пред мен се разкриваше единствено тъмнината на градината отпред, граничеща на запад с необятни полета. В далечината примигваха, сякаш разлюлени от вятъра, светлините на града.

Стоях така до вратата със съзнание, изпразнено от всякакви мисли, благодарна на освежителната хладнина след знойния ден. За миг отправих поглед към притъмненото небе и дъхът ми секна.

"Боже, колко звезди!" - ахнах на ум.

Бях забравила за звездите, за съществуването им, за красотата им. Сега, когато ги преоткрих, почувствах колко празен и безсмислен в действителност се оказва моя вече живот на "поотраснала млада личност". Всичко в него имаше своето място - дори и разхвърляната ми стая, но заедно с това бях забравила това толкова по-голямо творение от мен. Бях забравила, че не съм сама, че не трябва да съм егоист, воден само от своите проблеми и нужди. Бях забравила да съм преди всичко човек.

Почувствах се празна, нищожна. Представяйки си живота ми в момента, в съзнанието ми се оформи един празен лист с надраскано името ми отгоре. Да, това действително бе животът ми в момента - една нова страница от книга, крепяща се на минало, обгърнато в мъгла. Сякаш някой много старателно бе изтрил с гумичка за молив всички имена в живота ми - имена на приятели, на момчета - всичките забравени... Бяхме само аз и изпразнената страница на моя живот...

Погледнах към трептящите светлини на София. Всяка една от тях означава нещо - самотата на един човек...

Там някъде, в града, е и моята светлинка, моята болезнена, празна самота и един лист, чакащ да бъде запълнен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "моята светлинка, моята болезнена, празна самота и един лист, чакащ да бъде запълнен..."
    Изпълнено е с много надежда и тъга. Хареса ми ! Поздрав !

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...