29.07.2009 г., 22:29

Прозрения

1.1K 0 1
1 мин за четене

Полите на роклята ми се развяваха от хладния вятър, проникващ през отворената балконска врата. Нощта отдавна бе спуснала своето було върху света и пред мен се разкриваше единствено тъмнината на градината отпред, граничеща на запад с необятни полета. В далечината примигваха, сякаш разлюлени от вятъра, светлините на града.

Стоях така до вратата със съзнание, изпразнено от всякакви мисли, благодарна на освежителната хладнина след знойния ден. За миг отправих поглед към притъмненото небе и дъхът ми секна.

"Боже, колко звезди!" - ахнах на ум.

Бях забравила за звездите, за съществуването им, за красотата им. Сега, когато ги преоткрих, почувствах колко празен и безсмислен в действителност се оказва моя вече живот на "поотраснала млада личност". Всичко в него имаше своето място - дори и разхвърляната ми стая, но заедно с това бях забравила това толкова по-голямо творение от мен. Бях забравила, че не съм сама, че не трябва да съм егоист, воден само от своите проблеми и нужди. Бях забравила да съм преди всичко човек.

Почувствах се празна, нищожна. Представяйки си живота ми в момента, в съзнанието ми се оформи един празен лист с надраскано името ми отгоре. Да, това действително бе животът ми в момента - една нова страница от книга, крепяща се на минало, обгърнато в мъгла. Сякаш някой много старателно бе изтрил с гумичка за молив всички имена в живота ми - имена на приятели, на момчета - всичките забравени... Бяхме само аз и изпразнената страница на моя живот...

Погледнах към трептящите светлини на София. Всяка една от тях означава нещо - самотата на един човек...

Там някъде, в града, е и моята светлинка, моята болезнена, празна самота и един лист, чакащ да бъде запълнен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "моята светлинка, моята болезнена, празна самота и един лист, чакащ да бъде запълнен..."
    Изпълнено е с много надежда и тъга. Хареса ми ! Поздрав !

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...