Бях на 26 години, когато успешно завърших висшето си образование и като награда татко реши да ме изненада с екскурзия в която част на света пожелая. Определено бях негова любимка и цял живот получавах всичко, което пожелая.  Понякога виждах как сестра ми негодуваше от това, но пък тя се стараеше да бъде умната в семейството, която постигаше всичко с труд и аз  изобщо не се противопоставях на това.

     Винаги съм била мечтателка. Израснах с приключенски и романтични филми, четейки любовни романи и твърдо вярвах, че един ден и моят живот ще се превърне в красив филм, който ще завърши щастливо.

     Не се колебах нито за миг. На момента избрах страната, която исках да посетя. Една страна с различна от нашата култура  и народ. Една страна, която за мен беше достатъчно загадъчна, за да привлече вниманието ми - Йордания. Взех любимата си сестра със себе си и заминахме с първия полет.

     Когато пристигнахме там, заедно с нашият личен екскурзовод, който татко бе наел, се настанихме в  един красив хотел. Не мога да опиша с думи красотата, която видяха очите ми. Всичко бе толкова различно от това, което аз познавах.

     След вечерята в хотела, сестра ми реши да се оттегли в стаята си, но мен никой не можеше да ме принуди да я следвам. Бях дошла тук за две седмици и бях готова да не спя, но да обиколя всяко едно кътче на това райско място. Излязах сама. Дълго се разхождах сама по  маликите улички и всяка глътка въздух, която поемах, ме караше да се чувствам все едно съм си у дома... все едно съм била тук и преди. Звездите в небето бяха необикновено ярки и блестящи. Идеше ми да изкрещя от радост. Никога досега не се бях чувствала толкова свободна.

     Вървях замечтано, когато изведнъж зад гърба ми се появиха някакви мъже и казаха нещо, което не разбрах. Продължих напред и усетих как сърцето ми затуптя. Лошото беше че... не помнех откъде бях дошла и накъде трябваше да вървя, за да се върна. Единият от двамата  ме настигна с бързи крачки и ме хвана, опита се да вземе чантата ми, но аз я дръпнах. Това ми спечели силен шамар за моя сметка, след което силно изпищях. Мъжът продължи да ме дърпа, а другият извади джобно ножче, когато зад тях  се появи някъкъв млад мъж, който им каза нещо, а след това им нанесе няколко удара и получи съответно един-два.

    Не знаех как да се отблагодаря на този мъж за това, че ме спаси. Всъщност дори не знаех какво друго можеха да ми сторят тези хора, ако не се бе появил той. Погледнах го и отворих широко очи, когато видях, че ръката му кърви - беше прободен с ножа на единия от мъжете. Побързах да му помогна, извадих от чантата си кърпичка и  чух непознатия да ме успокоява на английски, че е само драскотина. След това той предложи да ме изпрати до хотела и ме посъветва да не си позволявам среднощни разходки сама. Казах му името на хотела и се отправихме натам. Оказа се, че е на час път. Дори не помня кога бях изминала цялото това разстояние, но пък компанията ми беше повече от приятна. Беше ми любопитно как изглежда моят спасител и когато минахме покрай една улична лампа, аз побързах да го разгледам. Дори на лунна светлина успях да видя най-блестящите черни очи, които някога бях срещала. Красиво мъжко лице, брада на около две седмици, плътни устни и едра стройна фигура на средно висок мъж. Честно, не беше от мъжете, които съм срещала в България, но човекът пред мен беше рядък екземпляр. Беше красавец. Той също ме погледна и забелязах как леко присви очи, а малките светлинки в очите му от лампата придадоха на погледа му загадъчност, мекота и... едно чувство ме прободе в стомаха. Мъжът запали цигара и продължихме напред.

Разпитвах го през цялото време, за него, за семейството му, за живота му. Не беше женен. На 29 години. Имаше сестра на 24, двама братя на 30 и 19г.,  а най-малката му сестричка бе на 9 годинки и по неговите думи тя бе негова слабост. "Малката не може да заспи вечер без мен", заключи разказа си той. Когато приближихме края на другата улица, светлината отново освети лицето на мъжа до мен. Срещнахме погледите си и видях как Хали леко се усмихна.

• - Нека те снимам. Искам да имам спомен от моят герой - пошегувах се аз и бръкнах в чантата си за фотоапарата.

Ток прободе тялото ми, когато почувствах ръката му върху своята.

• - Тъмно е, но ако цениш спомените, ще ти позволя да ме снимаш. Но... утре... когато е светло.

     Съгласих се веднага. В България това си го наричахме покана за среща.

     И ако преди малко казах, че ме е ударил ток от допира ми с този мъж, тогава следва да кажа, че небето бе процепено от светкавици, когато пред хотела Хали ме целуна!

     На следващия ден не закусвах, взех си чантата и фотоапарата и излязах навън. Сестра ми и Здравко, ексурзоводът ни, решиха да огледат околностите на града... които аз вече бях виждала.

     Хали ме чакаше пред хотела. Попитаме къде искам да ида, а аз отвърнах, че искам да посетя всички места, които са му любими. Той се засмя и каза, че никога досега  никой не се е съобразявал с това какво иска той. Показа ми вълшебни места, невероятна природа...

     Осъзнах, че ми е приятно да говоря с този човек, с него всичко протичаше естествено и... лесно. Не откъсвах поглед от очите му, най-красивите, които бях срещала. Снимах го не веднъж, а много пъти. Снимахме се и заедно.

- Фотографията ли ти е страст - попита ме той

     Кимнах за съгласие. Това беше и нещото, с което желаех да се занимавам. Харесвах красивите моменти в живота и тъй като понякога те  бяха кратки, предпочитах да ги улавям и запазвам.

     Хали по-късно ми обясни, че работеше за съпругата на собственика на хотела, в който бяхме отседнали. ‘Аз съм просто чирак. Работя, за да изхранвам семейството ми. Искам моята малка звездичка един ден да бъде осигурена, а не да бъде роб на някой като мен.' - моята малка звездичка така наричаше най-малката си сестра Хали.

     Беше най-невероятния ден в живота ми. Не мога да повярвам, че дойдох тук, от толкова далеч и срещнах такъв прекрасен мъж. Вярно е, че бях луда глава и вземах прибързани решения, но този път съвсем сериозно бях готова да се върна с този мъж в България и... да бъда с него. Знам, че семейството ми щеше да ме подкрепи, но неговото... разбиранията бяха различни.

     Получих най-огнените и страстни целувки, за които бях чела някога в любовните романи...

     Двете седмици изминаха прекалено бързо. Исках това време да не свършва, исках да остана тук завинаги. Хали ме запозна с неговата звездичка. Беше дребно сладко момиченце, което не слизаше от врата на брат си. Често малкото момиченце идваше с нас по разходки и се опитваше да провежда разговори с мен на английски. Хали сам я учеше на основното. Искаше детето да развива потенциала си и правеше всичко възможно за това.

     Времето да се разделя с Хали наближаваше и аз много се страхувах от това. Не знаех кога отново ще го видя, а истината беше, че изобщо не исках да се разделям с него. Не можех да се разделя с тази нова любов, която получих от съдбата, с този човек, който ме караше да се чувствам толкова различно.Той ми подари най-прекрасните мигове, за които можеше да мечтае една жена... не само изгарящи целувки... незабравими лунни вечери, прекарани с любимия мъж.

     Вечерта преди да замина, с Хали седяхме на една скала и усетих как сълзите издадоха какво е в душата ми.

• - Искам да остана с теб или ти да дойдеш с мен. Татко ще ти помогне да си намериш работа и ще помагаш на семейството си.

Хали ме погледна и нежно ме прегърна.

• - Би било лудост, но всичко с теб е лудост. Не знам как ще реагира семейството ми.

     Ако това беше  пречката за да бъда с любимия си, то аз  бях готова да им падна на колене и да ги моля, за да  му дадат благословията си и той да замине с мен.

     Когато отидох в малката схлупена къщичка, където Хали живееше, заварих там цялото му семейство. Двамата му братя приеха новината зле и излязоха, като гневно говореха на висок глас. Сестрите му се разплакаха, родителите му... казаха, че това е голяма грешка. Само малкото момиченце  се приближи към мен и със силен акцент ми каза ‘нали после той ще се върне за мен'... Кимнах положително.

     Хали се изпокара със семейството си. Обвини ги, че цял живот се е грижел за тях, а те никога не са го разбирали. Това беше самата истина.

     Хали набързо събра част от багажа си, целуна по челото  малката си звездичка и тръгнахме.

...

     Бяхме в самолета и очаквахме всеки момент да потеглим, когато той бе задържан. Вътре влязоха полицаи и с крясък започнаха да нареждат на пасажерите да покажат документите си. Зад тях стоеше дама на средна възраст, цялата в злато, със студен поглед. Хали разбра какво става и бързо ми прошепна, че ме обича и съм най-специалното нещо в живота му. Помоли ме да го чакам и че ще направи всичко възможно за да ме намери в България.

• - Господарката ми няма да ме пусне, аз... аз съм нейн роб...

    Едва тогава разбрах думите на Хали.Той бе в буквалния смисъл на думата роб на  тази властна жена.

     И дори в този момент не чувствах гняв към него, че не ми бе казал по-рано, че спи с господарката си, а чувствах само страх... че  не знаех кога пак ще го видя.

- Казват, че любовта ни е невъзможна. Ние сме като слънцето и луната - не може да сме заедно, любима. Но дори когато слънцето залязва и изгрява луната, те се засичат за миг. Ще уловя този миг с фотоапарата, който е в сърцето ми и ще бъдем заедно!

- Ще те чакам! - това бяха единствените думи, които успях да кажа на Хали, преди да го отведат.

     Жената, която дойде с полицаите, се приближи до мен и ми каза нещо, като злобно присви очи. Попитах Здравко какво, но той замълча, когато настоях, той ми отговори, че ме е проклела.

     Не ме беше страх от клетви или каквото и да е друго. Страх ме беше какво щеше да се случи с Хали... никога досега не знаех какво значи да те е страх, а когато това беше заради любимия човек, чувството беше неописуемо страшно.

     Върнах се в България. Разказах всичко на семейството си. А на татко дори два пъти го разказах. Помолих го за помощ, но този път той ми отказа. Отвърна, че е дошло времето да разбера, че в живота не всичко се получава и че той не може постоянно да решава проблемите ми.

     Беше прав. Но аз не се примирих. Реших да се върна в Йордания за човека, който ме чакаше там. На мен ми бе по-лесно, тъй като той, за да дойде тук, първо трябваше да събере пари. Получих изрична забрана от семейството ми да напускам страната... когато три месеца по-късно разбрах, че съм бременна!!!! Това бе най- невероятното нещо, което ми се беше случило сред срещата ми с Хали. Очаквах бебе! Това променяше всичко! Казах на родителите си, че с или без тяхна подкрепа аз ще се върна за бащата на детето ми. Тогава татко реши да ми протегне ръка.

     Върнах се... в страната, където животът ми се бе преобърнал. Когато пристигнах, попитах веднага за Хали, но... отвсякъде ми затваряха вратите, все едно хората ме познаваха и знаеха коя съм. Татко ми нае охрана от двама мъже и Здравко, който неотлъчно стоеше до мен и ме подкрепяше, се отправихме към дома на Хали. Там  ме посрещна малкото момиченце, което веднага се хвърли на врата ми. Тя ми каза, че тук никой не иска да ме види, а Хали е в затвора. След това Здравко убеди майката на Хали да ни пусне за малко и да ни разкаже какво е станало. Когато жената разбра, че очаквам дете, се просълзи и каза, че не е трябвало никога да идвам тук.

     Когато смъкнали Хали от самолета, съпругът на господарката му разбрал за тяхната връзка и решил да го накаже. Тикнали го в затвора и от тогава не се е виждал с никой от семейството си. Представих си ужаса и болката, които е изживял... без братята и сестрите си, без родителите си, които бяха болни и се нуждаеха от помощта му. Чувствах се ужасно заради всичко, което бях причинила с идването си, но защо поне за миг някой не се поставеше на мое място, за да разбере какво чувствах аз. Отседнахме в друг хотел. Здравко ме посъветва да се върнем в България и да дойдем отново, когато Хали излезеше от затвора. Беше невъзможно да го видя дори за миг. Бяха се постарали да не получа никаква информация за него. Вечерта не можах да заспя. Исках да изляза и да се разходя, но нямах смелост. Знаех, че тук не съм желана и че този път нямаше кой да ме спаси. Беше ми много тъжно, че съм отново тук, където бях най-щастлива, а в момента бях толкова самотна. Сутринта, преди да се върнем в България, исках да се сбогувам с семейството на Хали, да ги успокоя, че всичко ще е наред, че ще им помагам, макар и от далече и да им оставя малко пари. Когато наближихме улицата преди къщата на Хали, почувствах, че ми прималя. Пред тях имаше толкова много хора, че първата ми мисъл бе, че са го пуснали и всички са дошли да го видят. Затичах се, а охраната ми и Здравко тръгнаха след мен. Сърцето ми заби силно. Почувствах, че ще се пръсне от радост. Оставаха няколко метра, преди да се слея с тълпата, когато пред мен застана същата жена, която ме раздели с Хали - господарката му. Тя ме погледна с най-злия поглед и започна да ми крещи. Не разбирах какво казва, но почувствах, че нещо ме задушава и очите ми се напълниха със сълзи. Тогава се огледах наоколо и видях, че... всички хора... плачеха. Не разбирах какво става и това ме подлудяваше. Обърнах се, молейки с поглед Здравко да ми обясни...

     Към мен изтича най-малката сестричка на Хали, прегърна ме, но жената бързо я дръпна и я отведе.

• - Какво каза? Какво става?

     Здравко ме погледна и сведе поглед. Сълзите тръгнаха от очите ми и усетих, че... и слънцето, и луната... все едно ги нямаше... светът бе опустял и аз бях съвсем сама.

     Прималя ми, когато разбрах истината. Не вярвах, че на мен се случва и че филмът, за който мечтаех, беше с такъв край.

     В затвора госпдарката на Хали се бе погрижила той да разбере, че съм тук, но не за да го взема със себе си. Казали са му, че съм дошла да се сбогувам, защото съм щяла да се омъжвам за друг... Хали не е повярвал, не е понесъл истината и същата вечер, докато аз си спомнях за нашите вечери, прекарани тук през онези две вълшебни седмици... Хали е сложил край на живота си.

     Молех, крещях, паднах на колене, за да ме пуснат и да се сбогувам с него... но не ми позволиха. Моята любов лежеше вътре, а аз стоях отвън и сърцето ми се късаше, че живота ми спираше. Че моята красива любов си бе отишла, защото не е могъл да живее без мен! А аз дойдох тук... заради него. Каква беше тази жена, каква бе злобата й и как щеше да изплаща греховете си???? Какво наказание заслужаваше човек като нея? Кажете ми!

     Кажете ми, какво трябваше да правя оттук нататък? Какво да кажа на детето си и какво да му разказвам за баща му. Той така и не разбра, че в мен имаше още една малка звездичка, която се нуждаеше от него.

     Какъв грях сторих, че заслужих това? Аз просто обикнах един мъж. И не ме интересуваше вярата му, религията му, народа му... Аз вярвах и знаех едно. В света имаше много различни неща - народите, вярванията и религиите им, начина им на живот, но всички хора по света имаха едно и също нещо, което бе еднакво навсякъде - любовта. Начинът, по който да обичаш човека до теб, навсякъде бе един и същ. Тогава значи не бяхме толкова различни... свързваше ни най-важното.

     В този ден нещо в мен се пречупи и ме сломи. Все едно някой ми взе силата и ако бях ядосана на целия свят, то в същото време нямах сили да изкрещя. Мразех се за това.

     Върнах се в България. Но и тук вече нямаше и слънце, и луна. Всичко за мен бе еднакво. Нямаше смисъл да се усмихвам за някого. Единственото, което ми даваше сили, бе детето, което очаквах. Само то ме крепеше. Всеки ден гледах снимките ми с Хали. Нашите мигове, които бяхме уловили и никой на този свят не можеше да ни отнеме - те си бяха само наши. Заклех се, че никога повече няма да стъпя в Йордания, но когато бременността ми напредна, ми дойде една идея на ум. Не можеше да оставя семейството на Хали само, без него те щяха да се справят много трудно.

Върнах се в Йордания.

     Семейството на Хали ме посрещна този път много топло, дори се зарадваха да ме видят. Справяха се с много усилия, но се чувстваше огромната им тъга, която изпитваха по своя син и брат. Не можех да направя много за тях, но можех да им дам онова, което Хали би желал да имат. Обещах им месечна издръжка, за да живеят малко по-спокойно и купих схлупената къща, която изплащаха.

     Когато се връщах в България, макар и много тъжна, в мен имаше малка надежда. Вътре в мен тя лекичко ме  подритваше и караше гърлото ми да се стяга, защото знаех че Хали отдавна вече знае за детето си, но сърцето ми примираше от тъга, че трябваше да живея без него. По бузата ми потече сълза и една малка ръчичка се протегна да я изтрие. Това беше другата ми надежда, която от днес щеше да ме подкрепя. До мен стоеше една малка звездичка, едно красиво момиченце, което щях да осиновя и да му дам шанс за по-добър живот.

... А моята любов, с най-красивите очи... знам, че ме гледаше и беше щастлив, знам, че ме обичаше така, както обичаха само по филмите, знам, че щеше да е непрестанно с мен и да ме закриля... но тепърва ми предстоеше да разбера колко много щеше да ми липсва...

... Никога не бях предполагала, че е толкова трудно да преразкажеш съдбата на някой със свои думи... За миг се поставих на мястото на тази жена... не го пожелавам на никой... но пък ви пожелавам  толкова силна любов...

                                                            Florr