По идея на Димитър Георгиев

... Живели някога край брега на морето мъж и жена. Един ден им се родила чудно хубава дъщеричка. Малкото момиченце било толкова обаятелно, че зла орисница му завидяла и го омагьосала. Проклятието гласяло, че когато порасне, целуне ли някого по устните, той на мига ще се превърне в пясък. И така годините си минавали една след друга, а пясъчното момиче ставало все по-хубаво и по-хубаво. Кандидати от целия град започнали да се редят на опашка, за да спечелят любовта на младата красавица. Затова на седемнайстия ù рожден ден, майка ù я повикала и ù разказала всичко. Девойката много се натъжила от злата си участ и цяла нощ плакала. Когато при зори все още не била заспала, решила да излезе навън, за да се разходи. Вървяла по мокрия пясък и ронила горчиви сълзи, когато изведнъж чула зад себе си мъжки глас да я пита:

- Защо плачеш, красавице? Ако някой те е наранил, кажи ми. Аз ще му отмъстя!

Момичето първо се уплашило, но когато се обърнало, видяло, че мъжът пред нея изобщо не е страшен. Тъй като и се видял много хубав и добър, тя му отвърнала.

- Няма на кого да отмъщаваш. Аз плача, защото нямам право да обичам.

- Но това не може да е вярно? - Възразило ù момчето- Никой не е господар на чувствата си.

-Може и да си прав, но моята любов е отровна. Остави ме, няма да разбереш!  - проплакала злочестата девойка и тръгнала да бяга към вкъщи.

Обърканият непознат понечил да каже нещо, за да я спре, но устните му застинали. Той не знаел какво да отговори и просто я оставил да си тръгне.

Дните си минавали, но момъкът не можел да забрави за тъжната хубавица, която срещнал на плажа. Дали защото болката в очите ù му напомняла за неговата собствена, или пък заради нейната необикновеност, сам не знаел. Тя обаче не само му била влязла под кожата, тя се вляла в кръвта му. Така, заразен от мисълта, че още нещо трябва да се случи и вероятно без да осъзнава повратността на това си решение, той пренебрегнал чувството за надвиснала опасност и излязъл да търси пясъчното момиче. Да открие къде се намира къщата ù не било трудно. Целият град разказвал какви ли не истории за загадъчната хубавица.

И докато се бил отправил към дома ù, нищо неподозиращата девойка тъкмо се била прибрала след поредния безличен ден и се отпускала в леглото си. Терзаела я мисълта за онзи разговор с маика ù, който преобърнал целия ù живот. А най-лошото от всичко било, че точно когато нещата не можели да станат по-зле, се появил и той, сякаш само за да ù вдъхне напразна надежда. Пясъчното момиче обаче знаело, че за нея няма надежда. Тя се била родила прокълната и нейната любов щяла да остане завинаги скрита от всички. Тя никога нямала да има шанса да покаже на любимия си колко много може да му даде. Копнежът я изгарял отвътре и крадял съня ù вече твърде много дълги нощи. Радвала се само, че повече няма да го вижда, защото не знаела как да устои на изкушението.

В този момент на вратата се почукало. Никога никой досега не бил чувствал по силна смесица между радост и уплаха от това момиче, чието спряло сърце е на път отново да забие. А той бил прекрасен, точно както го помнела. Хванал я за ръката и я повел към брега. Дълго вървели мълчаливи по студения пясък без да смеят да кажат нещо. Първа проговорила тя:

- Как ме намери? - попитала.

- Просто следвах пътя на сърцето си - отвърнал ù нежно момъкът, а после добавил-Не можех да ти обърна гръб.

- Трябваше да ме оставиш. Прокълната съм да донеса само болка на онзи, който ме обикне истински - признала си тя.

- Тогава ще намерим начин да развалим проклятието, защото аз те обичах много преди да те срещна.

Пясъчното момиче не му отвърнало, но че чувствата им са взаимни, ставало ясно дори само от начина, по който ръцете им се докосвали. Така те започнали да се виждат всяка нощ, все на същото място. Всяка нощ се разхождали край морето, чувствайки се едновременно толкова близки и така далечни. И докато времето минавало, любовта им ставала все по-силна, а пропастта помежду им все по-голяма. Дарът на истинската любов може да бъде истинско мъчение, когато да бъдеш с любимия човек е немислимо. А стане ли прекалено трудна една любов, започне ли да носи повече болка, отколкото радост, то тя се превръща в саможертва. Младите влюбени добре разбирали това, но да спрат за тях било твърде късно. Омагьосаното момиче и избранникът на нейното сърце открили един в друг смисъл и любов. Те вече нямало да бъдат същите и да живеят както преди, но не можели и да продължат както до сега. Окажели ли се разделени, то започвали да търсят други начини, по които да бъдат заедно и нови пътища един към друг. Не минало много време преди мисълта за онази забранена целувка да ги обсеби изцяло. Умовете и на двамата били завладени от желание и копнеж, но колкото и да търсили цяр срещу черната магия, такъв не се намирал.

Не щеш ли, обаче един есенен следобед, докато се прибирал към дома си, момъкът чул няколко стари баби да си говорят за велика магьосница от съседните земи. Разправяли за чудодейните ù лекове и ненадминати сили. Заинтригуван от думите им, влюбеният мъж решил, че още щом се съмне, непременно трябвало да потегли на път и да намери могъщата вещица.Така рекъл-така и сторил.Щом зората се показала на хоризонта, той тутакси се отправил към чуждата зема и макар да срещнал препятствия по пътя си, не се отказал, докато не застанал пред прага на магьосницата. Преди да успее да почука , вратата се отворила сама , а отвътре го призовал тайнствен глас:

- Влез спокойно, момче. Не се плаши. Тази врата прави път само на гостите с чисти сърца. Щом и твоето е такова добре дошъл си.

- Аз съм смел, бабо. Не се плаша лесно. Страх ме е само, че и ти като другите ще ме отпратиш без да ми помогнеш - обяснил ù той.

Старицата го уверила, че силите ù са ненадминати и после изслушала цялата му история. Когато чула всичко, помислила малко, па му рекла:

- Магията на орисниците наистина е силна, но не по-силна от любовта. Ако твоето прокълнато момиче те обича искрено няма да те нарани. Предупреждавам те обаче да се запиташ дали истинската любов си струва върховната саможертва?

На юнакът повече не му и трябвало. Той целунал ръка на магьосницата и побързал да тръгне час по скоро към родния си град. Вървял дълго без умора и избягвал да си почива. Нямал търпение да намери своята хубавица и след всичкото време, прекарано в очакване най-сетне да я целуне. Да ù покаже, че не са обречени и че нищо и никой, дори най-черната магия не ще погуби любовта им. Когато най-сетне пристигнал в родния си град, първо отишъл до морето. И ето че точно както се надявал, тя била там. Неговата единствена истинска любов го чакала и му се усмихвала на мястото, където се били срещнали.

Той се приближил бавно към нея с притаен дъх. Сърцето му всеки момент щяло да се пръсне от вълнение. Обгърнал с длани красивото ù лице, прекарал нежно пръсти през косите ù и преди да успее да го спре, я придърпал към себе си и я целунал страстно.

Ето така се случва то чудото. Така след всички терзания две изгубени души получили своя миг на съвършенство. По-кратък и сладостен, от който и да е друг, пропит с желание и белязан с безнадежност. Само един единствен миг от цялата вечност. И ако някой от вас се е сблъсквал с щастието, макар и за кратко, то той добре разбира колко трудно е да го пуснеш и да видиш как се превръща в пясък. Внезапно момъкът усетил как любимата му се разпилява във вятъра, превъплътена в стотици златни песъчинки.

Едва тогава осъзнал какво имала предвид старата магьосница с предупреждението си.

Разбрал също и че е бил истински обичан, тъй като със силата на любовта си пясъчното момиче развалило проклятието и навместо да погуби него, тя жертвала себе си.

От мъка по нея окаяникът изчезнал в морето, където се спотаява и до днес. Връща се всяка нощ с прилива и търси из пясъка изгубената си любов.