5 мин за четене
ПЪКЪЛ IV
- Не се ли познаваме – Йоши се взира все по-настойчиво и дълбоко в помътнелите ириси, за да открие сякаш нещо старо, позабравено, но затова пък толкова свидно. Нещо от детството му и от онова романтично време, когато летеше, когато беше. Бръчките на хромия слепец го пренасяха по един чудодеен начин на онова място, където беше Той самия.
- Едва ли, млади човече. Освен, ако не си живял сред нещастниците под Бруклинския мост, където протече по-голямата част от безрадостния ми живот – слепеца определено крие нещо, но сега не бе времето, нито мястото да иска повече от него. Трябва да му се помогне и Йоши със задоволство щеше да го направи, ако не бяха забраните на Баща му. „Не смей да се разкриваш!“ викаше му и го напътстваше както се напътства подрастващ в началото на житейския си път. Според бащата описаното в Канона второ пришествие не трябва да се тълкува буквално. Земните, или по-голямата част от тях не бяха узрели за ония чудодейни промени, които щяха да унищожат стария свят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse