Пъпеши, дини и още нещо 3

                       Пресегна се през масата и хвана дланта ми.

- Всъщност съм ти благодарна. Ти пресяка униженията на които е подлагана всяка жена-производител, от подмятания за лоша стока и разни други, до измамата, било в кантара или с парите. Но, сама жена къде да внимава по-напред

- А ти,... с това ли се препитаваш въобще - попитах - Интересно ми е, млада жена, при това госпожица, да се занимава със земеделие.

- Не, аз работя в Нидерландия, водещ агроном съм в оранжерия за цветя, семена. Тук вече кой търси агроном за работа или съвет. Семената са хибридни, високодобивни. Започнах като на шега, имаме земята, машини, но родителите ми не са вече за пазар и то при такова голямо производство. И за това 4 месеца съм тук, 8 в Нидерландия, съчетавам производството на цветя и пъпеши. Занапред възнамерявам да произвеждам тук само семена, под егидата на фирмата ми там. Но само като идея.

И аз не съм семейна, кога и къде да търся подходящия,... работа, пътувания, научни конференции. Ето вече трета  година произвеждам качествена продукция и ме кръстиха'' пъпешовата царица'', така де '' каунената царица'', а че производството ми е един вид научен опит, никой не го интересува, важното за тях е, че изкарвам много пари на сезон.

Разказваше и гласът й потреперваше издайнически, че е най-лесно да завиждаш. Звън на мобилния.

- Да мамо, още сме на бензиностанцията, няма ток... разбира се, о, това е чудесна идея, тъкмо ще ви разкажем какво се случи...Даа, добре,... като тръгнем ще се обадя, хайде приготвяй се.

Мама, кани те на вечеря, татко отворил бурето с бяло вино.

Благодарих и се усмихнах. Оставих я да шофира, разговорът потръгна, скачахме от тема на тема.

Остави ме пред къщи.

- Хайде от тук те взех, тук те оставям - засмя се тя - Приготвяй се и към 20 часа да си у нас

               Огледах се  за някакво подаръче за майка й, все пак отивам за пръв път. Цветя, че в коя селска къща няма цветя. Някакво сувенирче, така ще събира прахоляка щом не е свързано с нещо.

Тогава нищо, само аз, не съм ли достатъчен.

Тъкмо да се провикна и Витория отвори пътната  врата, стройна, висока, с разпуснати коси, между полувинките пъпеши златно синджирче с детелинка, бледо синя риза с къс ръкав, 3/4 дънки и чехли на бос крак. Преглътнах, Наистина е хубава.

Масата подредена като за гости. Не знам за пиле мляко, но стърчаха в голяма тава краката на печени пилета, голяма изпотена кана бяло вино, домати, печени чушки, катък.

- Е, браво на вас - започна бай Манол - Виктория ни разказа накратко, ей вместо да вземат да работят

те преживяват на гърба на трудолюбивия. От едно време си играят с тарата, какво да им кажеш, наобиколили те двама-трима ербапи, свиеш уши, съгласяваш се и готово. Хайде наздраве.

- А ти момче, поддържаш всичко ма Морския, нали - намеси се майка й - Той успя да развие хубави сортове лози, праскови, ябълки,... мераклия беше. ама какво се поболя изведнъж. Абе то лошото идва изведнъж и неканено...

И в същият дух продължи цялата вечер. А студеното бяло вино само излизаше от чашите, бай Манол не е цинцареше, допълваше чашите, пълнеше каната.

- Ти дъще, разплати ли се с момчето, а. Няма ли да го търсиш пак да ти помага - скара й се стрина Иванка - Иначе кой ще ти помага

- Мамо, доста емоции ми дойдоха днес и се отнесох, приготвила съм ги... Морски, пардон Петър, ето ти парите, извинявай

- Не са ли много, ти за вчера ми плати. Ааа, не така, не обичам подкупи - засмях се - Ти ми даваш за три дни напред. Не вземам си само 60 лева, другите са си твои, онези куражлии пред жените, а една лъжица ги изплаши

И  всички задружно избухнахме в смях, стрина Иванка ме плесна дружески по рамото.

Намерих лесно обратния път до в къщи. Уж село, а няма улични кучета, не джавкат кучета и през оградите, само звездите блещукат и ме направляват.

И умората и виното надделяха. Кога е кукуригал петела не сум чул. Поразбудих се, протегнах се все още сънено. И 100 пъти да се протягаш сам, файда няма.

А пъпеши, дини колкото искаш. Берем, сортираме и на другия ден на имповизираната борса

По-сериозните прекупвачи  ни научиха, че караме качествена стока, даваха заявка, договаряхме цена и ние с Виктория работехме все така усърдно. Аз се радвах не толкова на парите които ми дава, колкото да съм около нея и покрай хората на тържището, едно е да си в облаците, друго е на земята

Днес тя даде почивен ден. Ще ида до хоремага, все някаква приказка ще разказват дежурните посетители.

Поздравихме се вяло, сърбат голо кафе. Говорителката по телевизията обясняваше нещо, което и тя не разбира, с назидателен глас, никой не я слушаше, ама като няма друга гюрултия...

              Излежавах се отново блажено и лениво от следобедния сън. Позвъняване от непознат номер.

- Даа

- Петър , може ли - гласчето на Виктория

- Кажи само кога и къде, и идвам веднага - прекъснах я

- Нее, ако реша да дойда у вас

- Вики заповядай, ще се радвам, когато решиш... Вероятно имаме много неща да си казваме

- Да, около   20 часа съм при теб. Ще отвориш ли голямата порта, с джипа съм, мама направи една кошница с ядене, а от татко бяло вино и ракия - нареждаше тя  плахо.

Тойотата бавно и тържествено влезе под асмалъка, летен гараж.

Затворих вратите без да се оглеждам за любопитни хора по улицата.

И отново рогът на изобилието се бе изсипал в кошницата.

- Ааа, този път никакво мърдане от къщи, докато не изядем и не изпием всичко. Стрина Иванка се е престарала, нямаше нужда, ще я критикувам.

- Чакай, чакай малко, докато не съм забравила...

Хвана ме за раменете, после за врата и целувка се залепи на устните ми.

- Това е от мама, ... а това вече  от мен

И увисна отново на врата ми. Връхчетата на пъпешчетата ме гъделичкаха и през ризите, потърка се наколко пъти и на краставицата.

- Морски, хайде пак,... ако още веднъж ти кажа Морски

- Да те накажа с целувка ли - смеех се закачливо

- Ох, ще ми бъде приятно. Интервсно ми е да погледна къщата вътре, просто къща където са живяли само мъже ли 

- Може, не е чак толкова спартанско, но поне е чисто

Разглеждаше с интерес статуетки, дървени фигурки, маски, украшения от знайни и незнайни страни, там-тами, сувенири из библиотеката, книги с кожена подвързия.

Поспираше се пред картини жанрово подредени

- Прекрасни картини...

- Да, Морския е бил и художник, това са негови картини,... животът му в картини. Ето вижда ли това е като по Айвазовски ''Девятьй вал'',... бурята в живота му, а това малкото жълто петънце и слаб лъч, е надеждата му,... т.е.аз.

Погледна   отново картината, погледна мен, очите й бяха насълзени.

                И покрай отрупаната маса забравихме защо се събират мъж и жена. Гледахме се в захлас, сякаш не сме гледали действията в порнхуб, нерешителни и плахи, страхувахме ли се от нещо.

Дали неястността ни плашеше.

Ще се опитам да разведря обстановата

'' Зрън, зрън - имитирах телефонен звън - Да стрино Иванка, тука сме , ядем и пием... да, само това, нее не съм опитал...добре ще опитам''

Виктория ме гледаше слисано '' Тоя е откачил, как нямам късмет с някой нормален '' 

- Майка ти се обади, питах я и тя ми разреши да те целувам колкото си искам и където си искам.

Целувах я, ръцете ми обгръщата ту едното пъпешче, ту другото, езикът ми си играеше със зрънцата.

Топлата й ръчичка се спря на ''местния сорт'', галеше го, гъделичкаше...

Вятърче разлюшкваше лозовите листа, през пролуките просвяткаха звездички и луната.

- Мо..Петьо, ти спал ли си на мусандрата, така де на терасата отвън,... да гледаме звездите и луната, те да гледат нас - шепнеше тя в захлас

- Не , не съм, да опитаме ли.

Тя ме целуна окуражително. За минути изнесохме  матракът от спалнята, завивки, възглавници.

Какво чакаме, някой да ни разсъблече ли. Едрите полупъпешчета  дремеха в белия сутиен. Едното, другото се поуголиха, ръцете й се вдигнаха като ''предавам се '' и го измуших.

Полюшваха се едри, сочни и настръхнали от възбуда в белотата си. Освободих и дънки и бикини, бедрата й белееха от кръста до над коляното, под коляното в бронзов загар. Ами била е на полето, не на морето. Без да се суети бръкна и извади на свобода ''местния сорт'', надолу бе по-лесно.

Подгънахме колене и се търкулнахме на матрака. Звезди и луна или ни плениха или омагьосаха.

И двамата усещахме ''местния сорт'' да пулсира.

Е колко му е да вдигна самолета.

Намериха се. Замряхме за миг и се понесахме.

Гледах как пъпешчетата заплашително идваха  към мен, отскачаха и бягаха нагоре. Белите й бедра играеха с моите танца '' черно-бяло''.

А резервоарът не свършваше., бликаше, бликаше, зареди се набързо и отново...

Бяхме омазани, лъщящи и лепнещи. Беше ни щастливо и удовлетворено.

                А дните следваха вече по-умерен ритъм, работа-пазар-любов, или ако се обърка нещо в ритмичността, само любов, любов.

Кампанията  по кауни, карпузи замря отведнъж, както и бе започнала. И платоничната любов отстъпи място на истинската.

- Вики, една мисъл не ми дава покой. Аз те харесвам, не само заради разните кауни и карпузи, а като човек, като бъдеща спътница в живота, какво ще кажеш, искаш ли да сме заедно

Тя помълча малко, погледна ме сериозно.

- Ако се съглая веднага,... да не излезе несериозно, ако се дърпам дипломатично, няма ли да излезе отново несериозно. Искам те разбира се. Доказахме се, че сме истински, неподправени.

За мен няма значение къде ще живея и какво ще работя, важното е да съм с теб.

- Не скъпа, ще живеем както до сега, 8 месеца в Нидерландия, 4 месеца в България. Ти ще продължаваш научната си работа, а с опити и експерименти, под твое ръководство, мога да се занимавам и аз.

- А ти колко деца искаш, Петьо

- Ами, най-малко три - засмях се

- Три ли, ами какво чакаме, да започваме тогава...

                     Стрина баба Иванка, каза за някакво поверие, щом първата любов е била под звездите, и кръстихме първият си син Звездомир, вторият Иван, а мимиченцето Светлана, на майка ми.

А ние в Виктория бяхме радостни и щастливи, защото с общи усилия успявахме в живота, е вярно с повече труд, но успявахме.

                     Стояхме пред вуйчовата картина, вторачени в малкото жълто петънце-надежда, с чувство за изпълнени негови заръки....

..........................................край....................