– Мамо, мамо, моля те разкажи ни как сте се запознали с татко!!!

– Ооо, деца това е толкова дълга история.

– Какво от това, моля те, мамо!!!

– Офф, добре. И нека започна…..  

„Последната година работех много за да си позволя тази почивка, а тя се състоеше в посещаването на една хижа разположена край едно езеро. Отпътуването за това езеро беше много странно, в обявата пишеше, че една кола ще дойде да ме вземе и ще ме откара до някакво частно летище. А самото пътуване няма да може да бъде проследено, защото местоположението на езерото е в пълна тайна. Сигурно заради това беше и толкова скъпо, но се надявам да си е струвало парите. Така де настъпи деня на отпътуването в 8 часа сутринта черен джип ме чакаше пред нас. В джипа ме очакваше един мъж на средна възраст, който ми каза, че е необходимо да подпиша документ, с който се съгласявам,че маршрута ми e неизвестен. Разбира се съгласявам и подписвам документа след това автомобила потегля. Опасявам се, че ако бях отказала да подпиша щяха да ме изритат от колата. Пътувахме близо час когато колата спря и мъжът ми каза, че сме пристигнали на летището. Слязох от колата и шофьора ми помогна с багажа. С влизането на летището ме посрещнаха две момчета които ми взеха багажа и ме отведоха до едно гише, където трябваше да си дам билета да ми го чекират. Откъдето отново двете момчета ми взеха багажът. Оставиха багажа ми на лентата и ме заведоха до една площадка където ме чакаше един самолет. Разстоянието не беше голямо и предположих, че ще го извървя пеша, но греших. В страни ме очакваше една кола, която ме отведе до самолета. За първи път щях да пътувам със самолет. Когато се качих в самолета очаквах да съм сама, все пак това беше частен самолет, но не бях сама в самолета имаше още десетима души. Когато потеглихме имах чувството, че излитаме с ракета, а не със самолет, но знам ли никога до сега не бях пътувала със самолет. Събудих се когато по микрофона съобщиха, че сме пристигнали до желаната цел. Една стюардеса ни показа на къде е изхода и всички се ориентирахме към него. Взехме си багажа и се отправихме към колите.

*******************

Когато влязох в стаята, си оставих багажа до леглото и излязох на терасата,откъдето имаше невероятна гледка. Вече настъпваше нощта, затворих вратата на терасата и влязох в стаята, взех си един душ и си легнах. На сутринта имаше обиколка на местността. Докато слизах по станала видях, че всички се бяха събрали във фоайето и единствено чакаха екскурзовода. Малко след слизането ми той влезе и със голяма усмивка и каза:

–Добро утро, на всички на гости на хижата! Сега нека тръгваме.-когато излязохме от хижата започна да говори- Ето една малка история за мястото на което се намирате. Хижата е построена през 2010 година, а за отворена за посетители от 2017….

–Ние ли сме първите посетители на хижата?- попита едно момиче.

–Не. Вие сте вторите. Сега нека продължим с историята на хижата-отговори екскурзовода.— Така де хижата е отворена за посетители от 2017 година. Идеята за създаването на това място е на професор Джоана Мей…….

–Мога ли да попитам нещо?

–Да разбира се, кажете..

–Защо пътя до тук е в тайна за нас?-попита някой.

–Защо пътя до тук е в тайна за вас ще разберете в края на вашата почивка. Нека сега да ви кажа какви са правилата на това място: първото-никога не напускайте границите на хижата, второ-не напускайте хижата след като залезе слънцето и третото, което е най-важното никога не влизайте в Лунното езеро. Някой имали въпроси?

–Да. Защо не можем да напускаме границите, защо не можем да напускаме хижата след залез слънце и защо не може да влизаме в езерото?- смело попитах

–Отвъд границите на хижата не сме изследвали напълно природата и не сме сигурни дали е безопасно, а относно напускането на хижата след залез слънце- излизат комари, които могат да причиняват отровно ухапване, а в езерото по това време на годината водораслите се размножават, а спорите които отделят са отровни за хората. Получихте ли информацията, която Ви беше необходима.

–Да. Благодаря!-казах сопнато аз.

След това започна обиколката на местността. Не беше нищо особено само някакви новооткрити растения с необичайни лековити свойства. Най-голямо впечатление ми направи водопада, който имаше много стъпала, които правеха водопада да изглежда величествен. Самият край на обиколката беше още една реч на екскурзовода:

–Това е краят на обиколката. Сега преди да се върнем в хижата искам да ви кажа нещо, което може да ви прозвучи странно.

–Защо?-някой попита

–Сега ще видите, така ние се намираме под купол, който ни…..

–Защо се намираме под този купол?

–Точно това щях да кажа, но вие ме прекъснахте. Намираме се под купол защото извън него въздухът не е пречистен и прекарате ли повече от десет минути може до умрете от задушаване.

–Но тогава как сме влезли като въздухът отвъд е отровен?

–Поради добрата технология не сте усетили,че още с кацането вие сте преминали бариерата и със слизането сте били пречистени от отровните вещества.

–А къде по земята има такова място където въздухът е отровен?

–На този въпрос ще ви се отговори по пътя на обратно.

–А защо тогава, а не сега?

–На този въпрос ще ви се отговори по-късно единственото нещо което ми е позволено да ви кажа, е че тази хижа трябва да бъде тествана от хора които не познават местността и общо взето зара ди това ви е неизвестен пътя.

–Тогава защо я плащаме тази почивка?

–Това е неизвестно и за мен..

–Добре. А какво можем да правим тук?

–Предлагаме ви спа, джакузи и басейн,а ако искате да разпуснете вечерта имаме и бар с голям набор алкохолни напитки както и най-популярния микс от песни които сами можете да редактирате. Също така кухнята ни е една от най-добрите, кухнята е достъпна и за гостите ако желаят сами да си приготвят нещо.

Всички се спогледахме мисля, че си мислехме за едно и също нещо и в един глас казахме:

–Партиииии!!!!

Всички се прибрахме по стаите за да се подготвяме за партито.

*******************

Някой почука на вратата...

—Здравей, приятно ми е аз съм Кейси. Партито започва в 21:00 часа и си вземи банския.

—Хей, приятно ми е аз съм Мия..- но докато се представя тя беше вече на следващата врата за да съобщава за партито.

Тогава затворих вратата и влязох и продължих с приготовленията си. Изправих си косата макар да не беше необходимо, защото след това ще ше да се накъдри, изгладих си любимата рокля- малка черна рокля със сребърни камъчета по деколтето,гремирах се и си приготвих банския. Вече бях готова и когато погледнах колко е часа, беше наближило 21:00 часа и реших да сляза долу ако им е необходима помощ за подготовката на партито. Отивайки към бара се чуваше силна музика и крясъци, а като влязох в бара нямаше никой още, тогава от къде идваше музика съпроводена с крясъци? Заслушах се и мисля, че музиката идваше от към басейна...

—Извинете, госпожо тук е забранена зона.- ми каза някакъв мъж който изникна от нищото.

—Какви са тези крясъци и музика които се чуват от там?

—Не се безпокойте не е нищо сериозно просто малко събиране.

—Какво правиш бе? Тя е за партито бе глупак.- показвайки се отзад на този мъж - Хайде Мия влизай тъкмо започваме... Взела си си банския нали?

—Да разбира се.- и отгорих с усмивка. Влизайки в залата с басейна видях как всички са вътре в него с по една чаша и танцуват,и пеят. Веселяха се...

—Хайде Мия обличай си банския и скачай вътре- казвайки ми това тя вече беше се втурнаха към басейна.

—Сега идвам- извиках след нея. След това отидох до съблекалнята за да се преоблека.

—Хей, изчакай малко сега излизам- извика някой от към съблекалнята.

—Добре!!

—А влизай помислих, че е някое от момчетата- показвайки главата си от към завесата- Приятно ми е аз съм Симона, а ти?

—Аз съм Миа.

—И ти като мен не си разбрала, че партито е край басейна..

—Да нещо такова. Сега грима и прическата, която си бях направила ще отидат на вятъра.

—И при мен е така, не се притеснявай не си единствената. Преди мен също имаше две момичета които си махаха грима за да не се размаже след като влязат в басейна.

—Случайно да ти се намират мокри кърпички, че и на мен ще ми трябват за грима- казах като леко се засмях. Тогава тя ме погледна с усмивка и каза:

— Впрочем мислех, че не си с грим изобщо не ти личи, но да имам мокри кърпички-усмихна се и ми ги подаде. Чистейки грима си и казах:

—Не нося много грим може би заради това не си личи.- тя ме изчака да си махна грима и излязохме заедно от съблекалнята и се запътихме към басейна.

Тя влезе, а аз отидох да взема напитки за нас и Кейси, която ми намаха и извика да взема и на нея. Видях, че и някои от персонала на хижата бяха на това парти, като екскурзовода, камериерката , с която се бях запознала след обиколката сутринта, също и разпознах от обява, и управителя който изглеждаше много млад за да е такъв,но какво ли разбирам аз- едно момиче, което работи от дете за да изхранва семейството си. Което ми навява един ужасен спомен за една зимна ваканция през която аз работех в едно заведение същата вечер, в която моят випуск празнуваше посрещането на новата година, което ме постави много неудобна за мен ситуация, макар че цялото училище знаеше, ще работя през свободното си време, всички ми говореха, че не редно аз да работя, а майка ми да лежи по цял ден, но все пак какво разбира едно 12 годишно дете. За едно съм благодарна, че от малка се научих какво е отговорност и добре да си организираме времето, което много ми помага сега когато отново ми се налага да работя на две места за да ми стигат парите, за квартирата, ток, вода, храна и също успях да заделя пари за тази почивка, която силно се надявам да е успешна. Така, че коя съм аз да съдя хората на каква възраст започват да работят. Не бях осъзнала, че този въпросник мъж върви към мен..

—Хей, приятно ми е аз съм Джон Милър управителят на тази хижа- каза с усмивка на лице.

—Здравейте и на мен ми е приятно да се запознаем, аз съм Миа- отговарям и аз с усмивка. След като се представи си тръгна. А аз се отидох при басейна и се заговорих с Симона и Кейси.

—Хей, момичета!

—Хей! Хайде скачай вътре, водата е чудесна..

—Хайде Миа..

–Сега идвам, момичета- и скочих в басейна. Беше много приятно, играхме волейбол,танцувахме и най-хубавото беше, че се запознахме с нови хора, и намерихме нови приятели. За което съм най-щастлива,защото аз нямам много приятели всъщност имам само една, с която си делим квартирата, а сега когато се запознах със Симона и Кейси съм много щастлива, че имам две нови приятелки. След партито отидохме в бара където изпихме няколко чашки и си говорихме….

–Миа ти откъде си?- попита ме Симона.

–Аз съм от Сидни. А вие?

–Аз съм от Ню Йорк-каза Кейси.

–А аз съм от Лондон. Мале как сме се събрали от 3 различни континенти-каза Симона с голяма усмивка на лице.

–Ооо, да и се английско говорещи държави- и всички се засмяхме в един глас. Така прекарахме цялата вечер в разговори, чрез които се опознахме и то много добре. Като се събудих вече беше следобед и половината ден беше пропилян в спане. J J J

*******************

Вечерта се събрахме край лагерния огън на закрито,защото ни е забранено да излизаме след залез слънце, заради някакви неизследвани насекоми.. L L Разказвахме си страшни истории…   

–И така аз съм Дейвит. Искате ли да ви разкажа една история която ще ви изплаши ама наистина??

–Ооо, дааа!!!!!- казахме всички.

–И така нека да започваме.

       „Тази история се разказва за една група от младежи на 19-21 години, които тръгнали на пътешествие с един кораб,който бил ново поколение. По време на пътуването младежите се веселили на палубата. През първата нощ младежите решили да си направят парти, както обикновено всички се напили. Едно момче и едно момиче се раздавали до последно на дансинга,но капитана им казала,че кораба има вечерен час, който бил 3 а.м. това значело, че трябвало да се приберат по каютите. Тогава момчето отвело момичето в неговата и прекарали вечерта, а на сутринта момичето било изчезнало, но никой не забелязал. Втората вечер отново всички се напили, тогава това същото момче отвело ново момиче в стаята,но и тя изчезнала на сутринта и отново никой не я потърсил. Последната вечер преди да пристигнат на острова решили да си починат, за да са свежи за утрешния ден. Нощта минала успешно всички оцелели. Когато излезли на палубата да погледнат дали се вижда острова, но ги очаквала неприятна изненада…..“ Започнаха да се чуват писъци,всички се спогледахме с един такъв стреснат поглед.. Тогава Дейвит продължи:                                                                                                                                                                                                                              

  –„На палубата бяха труповете на двете момичета и момчето, с което са видени за последни. Някой здравата се беше изгаврил с труповете, те бяха голи и на мястото на половите им органи имаха изрязани с нож кръстове. Всички момичета започнаха да крещят при вида на тази картина,тогава се появи помощник капитана,който с помощта на още 2ма свалиха телата на тези младежи и ги увиха в найлони,и ги хвърлиха зад борда. Помощник капитана успокои всички, че извършителя ще получи заслужилото си и ги отпрати да си отидат по каютите до пристигането на острова. Когато стигнаха всички бързаха да слязат от кораба и да разпуснат на плажа и да забравят грозната картинка от сутринта. Докато младежите бяха но плажа капитана и помощник капитана,и останалия персонал от екипажа се бяха заели с направата на лагера, в който те и младежите щяха да прекарат следващите 4 дни. Вечерта всички се събрали край огъня и се опитваха да разберат какво е станало,и кой може да го е причинил,като всеки може да заподозрян. Вечерта докато всички спали изведнъж се чули писъци от една от палатките, когато отишли при палатката вече било късно момичето било мъртво,тялото отново било по същия начин обезобразен трупът отново бил погребан. Отново настъпила вечерта и всички били в паника, дали тази вечер ще има жертви. Решението на екипажа и младежите било да се направят стража която да следи какво се случва през нощта. Минавало полунощ когато на пост били две момчета. Започнало да се чува странен шум от към палатката на капитана,когато се приближили вътре се виждали сенки оприличи на някакъв демон който се опитва да убие,тогава момчетата решили да бъдат смели и влизайки в палатката на капитана те видели как той се преобразява в някакво същество което имало вид на човек,но и на демон от страх те се паникьосали и замръзнали на място,тогава отново се чули крясъци,но този път те звучали така: НЕ ТРЯБВАШЕ ДА НАРУШАВАТЕ ПРАВИЛАТА НА КОРАБА!!!!!!!“

Някой изпищя,друг се сгуши в съседа си, а трети отричаха,че са се уплашили макар да бяха готови да се разреват и да се сгушат в майките си,а аз бях от тези които се бяха сгушели в съседчето си, в моя случай имах две другарчета,които като мен се бяха сгушили.

–Мале, Дейвет откъде я измисли тази история???

–Откъде знаете,че е измислена….-каза сериозно той което допълнително внесе смут в картината.

–Как да не е..

–Е добре де,но успях да ви изплаша нали???

–Да със сигурност.

Малко след ужасяващата история всички се прибрахме по стаите. С връщането си в стаята аз минах през банята,а след това си легнах….. Сутринта по време на закуска се чуваха коментари,че не са успели да се наспят и че са  имали кошмари. Този ден ни беше последния и не бяхме решили какво ще правим, някои казаха,че може да си направим един прощален купон,други искаха отново да се съберем край огъня и да играем на игри. След това решихме да теглим чоп кое ще е-Купон или Вечер край огъня.. Решението беше почти едногласно–Купон. Това беше плана за вечерта,а през деня какво да правим едни отидоха при басейна,други при джакузито, а трети се прибраха по стаите си. Аз лично бях една от тях,щях да почета малко после щях да сляза за обяд, след това през банята,докато се изсуша и изправя косата щеше да минат поне 2 часа. Бях си планувала целия ден и не смятах да правя нищо друго. Добре щеше да ми дойде да си почина малко.

       *******************

Докато отивах към бара когато някой се провикна зад мен:

–Хей,изчакай ме моля!!!-каза едно момче. Първоначално не го познах,но после когато се приближи го разпозна това беше онова момче което не искаше на ме пусне на партито край басейна.

–Кажи!!!

–Искам да ти се извиня за първата вечер, не исках да съм груб просто ми казаха да отпращам всеки който няма бански…

–Няма проблем споко, впрочем аз съм Миа, ат и?

–Себастиан-отговори с голяма усмивка.

Тогава ние тръгнахме към бара,където беше прощалното парти. Така прекарахме почти цялата вечер заедно…. Партито беше вече към края си когато се прибрах в стаята си бях капнала. Изкъпах се и си облякох пижамата,когато чух някой да чука по вратата. Когато отворих видях Себастиан,настъпи минута мълчание. В тази една минута той влезе затвори вратата след себе си и ме гледаше с тази негова огромна усмивка,в която можех да се потопя. След тази вълшебна минута вече бях в обятията му и устните ми върху неговите,усещах как едната му ръка съблича горнището на пижамата ми,а другата бавно и нежно вървеше по гърба ми надолу,след това устните му се преместиха върху вратът ми и продължаваха да слизат надолу – това беше толкова приятно, че исках вечно да се наслаждавам на този момент. Не усетих кога ме е повдигнал и занесъл до леглото, кога се озовал върху мен.Потопих се в това невероятно преживяване. След това явно съм заспала,но мога да бъда сигурна,че той лежеше точно до мен,но когато се събудих него го нямаше. Намерих бележка върху нощното шкафче,в която беше написано:

„Добро утро, красавице! <3 <3

 Прекарах си невероятно с теб и отново ще се видим в Сидни…

Много те харесвам,надявам се,че ще се видим на втората ни среща!! <3 <3“  

След като го прочетох се, с нетърпение очаквах втората ни среща..“

–О,това е толкова романтично мамо,но как помниш всяка подробност минали са повече от 20 години?

–Как да забравя,това беше най-хубавата ми ваканция!!

–Мамо къде се намира тази хижа така и не разбрах??

–Това е тайна,деца. Не мога да ви кажа!

–Но мамо,как няма да ни кажеш та ние сме твои деца?

–Скоро мили мои……