Нощта се спуска бавно и всичко потъва в мрак. Прозорецът е отворен и вехтото,изтъняло перде придобива причудливи форми под напористото командване на хладния бриз. А там, заобиколен от четирите напукани стени на малката, пожълтяла стаичка, е старецът – лежи в очакване на сетния си час, а в главата му бушуват мисли и спомени, които изпълват съзнанието му. Не, не го е страх, просто чака и прехвърля всичко значимо и ценно, което е постигнал. Опитва се да убеди самия себе си, че животът му е бил достоен. Иска да си замине с удовлетворението, че е градил, а не рушил. Необходимостта да повярва, че земният му престой не е бил загуба на време, е последното му желание. Това го терзае, а не самата смърт. Смъртта е естествен завършек на престоя ни тук. Тя е неизбежна и изходът за всички е един и същ. Същността на съществуването ни е да градим мостове на доверие и на съпричастност. Живеем заради другите, не заради себе си.  Затова и той се пита дали е успял да бъде полезен някому, дали някой ще го споменава с усмивка и благодарност. Лежи и мисли, а сълзите му се стичат по напуканото лице, изразяващи последните  му земни емоции. Сам  е между четирите стени, погълнат от хиляди спомени. Сам е, защото така си пожела. Има близки, има и приятели. Но да вижда измъчените им лица, подпухналите и зачервени очи... не, не може да го понесе. Знае, че неговата смърт причинява болка, но не иска тази болка да е последното, което ще видят очите му. Предпочита да е сам, да разсъждава върху постиженията и паденията си, а такива има в изобилие. Той ще си отиде – тихо и спокойно, неспособен да изкупи  всичките си грехове, да промени важни решения, да осъществи неизживените си мечти.  Остава му примирението и надеждата, че личните му подвизи превишават погромите и несгодите.

   Нека сега погледнем към теб, читателю. Знаеш ли колко ти остава? Разбира се, че не. Никой няма власт над началото и края си. Старецът знае, че може да контролира само и единственото спомените си. Но ти – ти можеш да промениш света...твоят свят. Можеш да преследваш копнежите си, можеш да промениш нещата, които не одобряваш и да ги създадеш по собствен модел. Имаш времето, имаш и възможностите. Но желанието, читателю, е в основата на всичко. Първо трябва да поискаш нещо истински, а след това да се вкопчиш в идеята си и да вървиш напред. Трудности, прегради, бариери и проблеми винаги ще те съпътстват, но  силата на волята и търпението ще увенчаят крайната ти цел с успех.
Моля те, не бъди като стареца. Не чакай да минат десетилетия, за да се питаш дали си имал достоен и ценностен живот. Изграждай го сега, постигай успехите и остави старините си за спокойни дни, изпълнени с удовлетворение и чиста съвест. Бъди сега!