30.12.2014 г., 20:57

Равносметка

892 0 0
2 мин за четене

  Нощта се спуска бавно и всичко потъва в мрак. Прозорецът е отворен и вехтото,изтъняло перде придобива причудливи форми под напористото командване на хладния бриз. А там, заобиколен от четирите напукани стени на малката, пожълтяла стаичка, е старецът – лежи в очакване на сетния си час, а в главата му бушуват мисли и спомени, които изпълват съзнанието му. Не, не го е страх, просто чака и прехвърля всичко значимо и ценно, което е постигнал. Опитва се да убеди самия себе си, че животът му е бил достоен. Иска да си замине с удовлетворението, че е градил, а не рушил. Необходимостта да повярва, че земният му престой не е бил загуба на време, е последното му желание. Това го терзае, а не самата смърт. Смъртта е естествен завършек на престоя ни тук. Тя е неизбежна и изходът за всички е един и същ. Същността на съществуването ни е да градим мостове на доверие и на съпричастност. Живеем заради другите, не заради себе си.  Затова и той се пита дали е успял да бъде полезен някому, дали някой ще го споменава с усмивка и благодарност. Лежи и мисли, а сълзите му се стичат по напуканото лице, изразяващи последните  му земни емоции. Сам  е между четирите стени, погълнат от хиляди спомени. Сам е, защото така си пожела. Има близки, има и приятели. Но да вижда измъчените им лица, подпухналите и зачервени очи... не, не може да го понесе. Знае, че неговата смърт причинява болка, но не иска тази болка да е последното, което ще видят очите му. Предпочита да е сам, да разсъждава върху постиженията и паденията си, а такива има в изобилие. Той ще си отиде – тихо и спокойно, неспособен да изкупи  всичките си грехове, да промени важни решения, да осъществи неизживените си мечти.  Остава му примирението и надеждата, че личните му подвизи превишават погромите и несгодите.

   Нека сега погледнем към теб, читателю. Знаеш ли колко ти остава? Разбира се, че не. Никой няма власт над началото и края си. Старецът знае, че може да контролира само и единственото спомените си. Но ти – ти можеш да промениш света...твоят свят. Можеш да преследваш копнежите си, можеш да промениш нещата, които не одобряваш и да ги създадеш по собствен модел. Имаш времето, имаш и възможностите. Но желанието, читателю, е в основата на всичко. Първо трябва да поискаш нещо истински, а след това да се вкопчиш в идеята си и да вървиш напред. Трудности, прегради, бариери и проблеми винаги ще те съпътстват, но  силата на волята и търпението ще увенчаят крайната ти цел с успех.
Моля те, не бъди като стареца. Не чакай да минат десетилетия, за да се питаш дали си имал достоен и ценностен живот. Изграждай го сега, постигай успехите и остави старините си за спокойни дни, изпълнени с удовлетворение и чиста съвест. Бъди сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...